Русия трябва да защити Иран и да спре Третата световна война


Русия и ИранДнес по страниците на водещите СМИ, в изказванията на експертите ние доста често четем и чуваме думи за неизбежността на  нападението на страните от „демократичната коалиция“ срещу Иран, което неизбежно ще доведе до нова световна война. Подобни мнения може да бъдат обобщени приблизително по следния начин: „Като се справят със Сирия и ще се заемат с Иран и тогава вече ще пламне!“.

Поразява не толкова ясновидството и прозорливостта на експертите, тъй като повечето от тях правят своите изводи далеч не с хвърляне на боб, колкото спокойствието, с което руската власт и руското общество се отнасят към подобни прогнози. Че нали става дума не за бъдеща война между островите на Полинезия, не за конфликт за далечните Фолклендски острови, а за пълномащабна кланица в най-взривоопасния регион на планетата, в която вероятно ще бъдат въвлечени страни с ядрен потенциал, но главното – в непосредствена близост от южните граници на Русия.

Създава се усещане, че политическото ръководство на страната рядко гледа картата на света. Не е необходимо да имаш подробна информация за военната мощ на потенциалните участници в конфликта, за да се разбере нещо очевидно, че бъдещата трета световна война, най-вероятно ще наложи да се пречертаят не само границите на страните от  Централна Азия и Кавказ, но и на Русия. Най-малкият „страничен ефект“ от очакващия света ад на новата война ще бъде чудовищната хуманитарна катастрофа в Кавказ, включително на неговия северен склон.

Иран – това далеч не е Ирак и не е Афганистан, това е много по-централизирана и по-мощна държава. Иран не е даже и Сирия, и войната в случай на скорошното й започване далеч няма да свърши скоро. Тя ще въвлича все нови държави и територии. Много вероятно е, че под грохота на канонадата такива хронични конфликти, като карабахския, абхазския и южноосетинския, ще се върнат отново в стадия на обостряне. Голям въпрос е оцеляването при тези условия на „Християнската ос“ на Кавказ. Армения, която има общи граници с Иран, в случай на разрастване на конфликта ще има  нелека участ. Не бива да има илюзии за възможността да се изчака преминаването на бурята под ласкавото крило на НАТО и в Грузия – на война, като на война, действа закона за целесъобразността, който може да не съвпадне с мечтите на грузинското ръководство.

С голяма вероятност може да се каже, че началото на операцията против Иран ще провокира „пожар“ в Северен Кавказ. Близостта на армиите на нашите „западни партньори“, общата суматоха, циркулиращото въоръжение, потоците от бежанци –  всичко това като цяло ще даде едно доста тежко перо,  което ще пречупи гръбнака на уморения кон на федералния мир в руската територия на Кавказ. Вътрешнополитическите събития от последните дни, засягащи изказванията на губернатора Ткачьов, конфликтът между ръководителите на Чечня и Ингушетия, излизането на сцената на волжките муджахидини не увеличават оптимизма.

Аз имам въпрос. Може би е време да започнем някак да нервничим? Някак да се вълнуваме за най-близкото бъдеще на страната? Или вече съществува някакъв неочакван план за спасяване на положението? Малко се съмнявам. Въпреки гръмките декларации, Сирия по навик беше хвърлена на произвола на съдбата. Точно така, както на времето дадохме Сърбия на вълците. Само че с Иран това няма да стане. Този конфликт ще дойде при нас у дома и ще бъде безсмислено да се запушваме ушите, за да не чуваме молбите за помощ, както стана при Балканското нападение на НАТО.

Ако държавата не се безпокои по въпроса за третата световна война, то аз призовавам експертите, които толкова спокойно разсъждават за новата кланица, да започна дискусия в търсене на оптималните стъпки, които трябва да направи Русия, за да накара света да направи крачка назад от пропастта. Помислете колко от децата, които в момента играят в пясъчниците, докато четете тези редове, ще трябва да загинат, да останат без ръчички и крачета, за загубят родителите си. Засега те дори не подозират това. Е, ама политиците са длъжни да го знаят.

Време е Русия да поеме инициативата. Опитът показва, че опитите да се играе по правилата на агресивните демокрации водят само до поредния геополитически позор. И ако на Русия й стигна куража да покаже своята боеспособност в Южна Осетия, то сега, когато ние стоим пред избора да  останем ли регионална държава или да се стегнем да се превърнем „средноруска Албания“, някаква закърняла политическа смелост трябва да се раздвижи.

Аз бих предложил следния сценарий, пък ако ще три пъти да го разкритикуват великите геополитици, обаче трябва да се разиграват всякакви варианти.

Иран трябва да се защити на практика, а не с дежурни изявления в терца с КНР. Нужно е едностранно да се осигури всестранна доставка на отбранително въоръжение, а политическата поддръжка да се изведе на съвършено различно ниво на риторика. За целта е достатъчно да си спомним първоначалното значение на фундаменталните норми на международното право. В рамките на мащабно съглашение за поддръжка Иран ще трябва да подпише задължения за отказ от каквито и да било агресивни планове по отношение на трети страни.

Необходимо е да се развива диалога с иранското общество по всички посоки, започвайки от науката, културата и завършвайки с инвестиционни проекти, а също и с интензивни контакти с гражданските институции. Този диалог трябва да предвижда също защита на интересите и безопасността на две страни: Армения и Република Арцах (Нагорни Карабах). Известно е, че иранските инвеститори отдавна мечтаят да вложат свои средства в икономиката на непризнатата република. Признаването на Арцах, както и осигуряването на излаз към морето за Армения от страна на Иран и ответната безусловна защита от страна на Русия биха помогнали за решаването на цял комплекс от въпроси, започвайки с предотвратяването на нов карабахски конфликт и завършвайки с предотвратяването на трета световна война. Русия би запазила своето влияние в Южен Кавказ. При това аз съм сигурен, че подобен външнополитически гамбит би обърнал към нашата страна и други държави в региона, които днес, благодарение на активната  „помощ“ на борците за вселенска демокрация, са извън борда на историята. В случай на успех реализацията на подобен план въпросът за възстановяване на взаимоотношенията с Русия би станал по-примамлив и за Грузия, отколкото рискованото братство с Азербайджан и Турция, страни, които все по-често и по-явно си изпускат нервите.

Трябва да се има предвид факта, че веднъж Иран спаси Русия от разпадане. Това беше през 90-е години, когато иранските власти осъдиха сепаратизма в Чечня. Възможностите за религиозен диалога и авторитетът на иранските духовни лидери биха могли и този път да помогнат за стабилизиране на обстановката в Русия, която започва да излиза от контрол. Макар че този въпрос, безусловно, е много тънък.

Какви рискове съществуват при реализирането на подобен сценарий? Ембарго? Развивайки отношенията с Иран и без да разваляме отношенията с Китай, ние може да преживеем всяка блокада. С какво може да ни уплаши днес „международната общност“? С това, че няма да дойдат на Олимпиадата през 2014 година, както стана през 1980? Работата е нам, че в случай на начало на трета световна война просто няма да има никаква Олимпиада в кавказкия Сочи.

Автор Денис Дворников – член на Обществената палата на Руската федерация.

Posted on 28.09.2012, in Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: