„Иджис” – пряка заплаха за Русия”


AegisВоеннополитическото ръководство на САЩ придава голямо значение на по-нататъшното развитие на морската съставна система за ПРО, получила наименованието Aegis („Егида”, в гръцката митология е щитът на Зевс), която се инсталира на борда на крайцерите клас Ticonderoga (CG-47) и ескадрените миноносци клас Arleigh Burke (DDG-51).

Системата Aegis представлява многофункционална бойна информационно-управляваща система (МБИУС), състояща се от интегрирана мрежа от сензори и компютри, както и от ударно-бойни средства във вид на ракети-прехващачи от първо поколение Standard missile 2 (SM-2) и по-усъвършенствани ракети-прехващачи Standard missile 3 (SM-3), чийто старт се произвежда с помощта на универсални вертикални пускови системи Мк 41, разположени под основната палуба на тези крайцери и ескадрени миноносци.

МБИУС Aegis първоначално е разработена през 70-те години на миналия век с цел унищожаване на самолети и противокорабни ракети. За първи път такава система е монтирана на бойните кораби на ВМС на САЩ през 1983 г. В последващите години тази програма нееднократно е подлагана на дълбока модернизация с цел повишаване на ефективността на информационно-разузнавателните и ударно-бойните й съставни елементи. Реализацията на дългосрочната програма по инсталация и модернизация на тази система е възложена едновременно на ВМС и Агенцията по ПРО на САЩ, която е главният орган, отговорен за разработката, създаването и разгръщането на системата за ПРО на САЩ в глобален мащаб.

ОСОБЕНОСТИ НА РАЗВИТИЕТО

Американското военнополитическо ръководство има намерение и занапред да развива военноморската си система за ПРО, като изхожда от това, че за разлика от системите за ПРО с наземно базиране, за чието разгръщане на териториите на чуждите държави трябва да се получи принципното им съгласие, морските средства за ПРО може да се насочват към всяка точка на Световния океан извън външната граница на териториалните води и да осигури по-висока степен на защита на своята територия практически от всяка посока не само от хипотетичната заплаха от балистични ракети (БР), но и да прикрива собствените си ракетноядрени средства за първи удар, които също се придвижват по-близо до районите на потенциалното им прилагане. Освен това морските средства за ПРО имат повишена мобилност: те могат да бъдат прехвърлени в по-кратки срокове в зоната на конфликт или напрежение. Позовавайки се на преимуществата от разполагането на системата за ПРО „на предна линия”, първият директор на Агенцията на САЩ по ПРО генерал-лейтенант Роналд Кадиш отбелязва: „Има значение географията на разполагане на средствата за  противоракетна отбрана. Колкото по-далеч се изтеглят сензорите ви, толкова по-широко оперативно поле имате. Колкото по-надълбоко нанасяте удар, толкова по-голямо преимущество ще получите”.
Между отбелязаните по-горе ракети-прехващачи SM-2 и SM-3 има принципна функционална разлика: например, ако ракетите-прехващачи SM-2 Block IV се използват за поразяване на БР в атмосферата на заключителния етап от полета им и бойната им част се оборудва с осколъчен боен заряд с обикновено взривно вещество, то ракетата-прехващач SM-3 унищожава БР, намиращи се в средната част на траекторията си и летящи извън границите на атмосферата, с помощта на кинетична бойна глава, тоест – чрез ударно-контактно взаимодействие с БР. Посочените ракети имат няколко варианта, които се различават с размерите си по диаметъра. Така, ако ракетите-прехващачи SM-2 Block IА и SM-2 Block IВ са с диаметър 21 дюйма в долната част и 13,5 дюйма в горната, то ракетата-прехващач Block IIА има диаметър 21 дюйма по цялата дължина, което позволява да се увеличи обема на горивните й резервоари и, съответно, да се увеличи далекобойността. За това помага и удължаването на долната част на ракетния силоз на корабните пускови установки.

Потенциално крайцер с МБИУС Aegis може да изстреля до 122 такива ракети-прехващачи, а ескадрен миноносец – от 90 до 96 ракети (в зависимост от типа кораб). Но на практика този показател ще е малко по-нисък, тъй като в пусковите силози трябва едновременно да са разположени крилати ракети Тоmahawk, както и ракети за ПВО Sea Sparrow и ракети ПЛО Аsroc, чието количество се определя от бойните задачи на всеки боен кораб в зависимост от развитието на военнополитическата обстановка в конкретните ТВД. По тази причина ръководството на Агенцията по ПРО на САЩ посочва само приблизително количество ракети-прехващачи на борда на всеки кораб с МБИУС Aegis – в рамките на 20-30 единици.

Понастоящем американците използват софтуер версия МБИУС Aegis 3.6.1 и усъвършенстваната версия 4.0.1. В близките години ВМС и Агенцията по ПРО на САЩ планират да установят нови версии софтуер 5.0, 5.1 и 5.2, които ще са подсигурени с нови процесори за използване на ракетите-прехващачи SM-3. При това не бива да не се взема предвид, че Агенцията последователно осъществява модернизация и на самите противоракетни системи. През 2011 г. е завършен поредният етап от този процес, чиято важна част става разширяването на възможностите за проследяване на сложни балистични ракетни цели, както и засилване на функциите за активно иницииране на прекъсвания в софтуера на средствата за преодоляване на ПРО, които са инсталирани на МБР и БРПЛ на вероятния противник. Американските военни инженери работят и над проекти за създаване на по-„далнобойни” противоракетни системи с морско базиране.

САЩ – ЛИДЕРИ В КОРАБНАТА ПРО

По данни на списание Jane’s Defence Weekly, в края на 2011 г. американските Военноморски сили са имали като цяло 24 кораба, снабдени с МБИУС Aegis, включително пет крайцера клас Ticonderoga и 19 ескадрени миноносеца Arleigh Burke. В предстоящите години Агенцията по ПРО и ВМС на САЩ планират да оборудват със системата Aegis 22 крайцера и практически ескадрени миноносци – 62 единици. Дългосрочната корабостроителна програма на ВМС, която ще бъде реализирана в близките 30 години (2011-2041 фин. г.), предвижда модернизация към посочената система на до 84 такива кораба. Такова количество „противоракетни” кораби ще представлява примерно 27% от целия корабен състав на ВМС на САЩ, планиран до 2041 г.

По такъв начин, ако вземем под внимание обозначеното сумарно количество „противоракетни кораби” във ВМС на САЩ като реално възможно към посочения срок, то даже с отчитане на средната бойна натовареност на пусковите им установки с 30 ракети- прехващачи, общото количество такива ракети в Световния океан след 30 години ще надхвърли 2500 единици, тоест значително (с хиляда единици) ще надвиши лимита за бойни заряди, определен в Пражкия договор СТАРТ-3. Нима такова развитие ще подобри глобалната стратегическа стабилност?

В резултат от реализацията на планираните мерки количеството ракети-прехващачи SM-3 във ВМС на САЩ ще се увеличи от 111 единици през 2011 г. до 436 единици през 2015 г. и до 515 такива ракети през 2020 г. Значителна част от тях ще са ракетите-прехващачи SM-3 Block IВ, чието количество към 2015 г. ще достигне 350 единици.

Пентагонът има намерение да балансира неравномерността на географското разпределение на корабите с МБИУС Aegis в Световния океан, така че болшинството от тях да се намират в зоната на Тихия океан (75%), а по-малката част (25%) – в зоната на Атлантическия (изчисленията на направени по базите на регистрация на корабите). Така през 2012 г. американците ще имат 16 такива кораба в зоната на Тихия океан и 13 – в зоната на Атлантическия. Но през следващите години противоракетните потенциали на „атлантическата” и „тихоокеанската” морски корабни групировки за ПРО на САЩ в количествено отношение почти ще се изравнят, което също така ще подпомогне засилването на американската наземна противоракетна групировка в Европа.

Американското военнополитическо ръководство постепенно увеличава относителното тегло на морската система за ПРО в общия списък на противоракетните системи. В близките години върху морския елемент от системата за ПРО на САЩ ще се падне по-голямата част ракети-прехващачи. За сравнение: ако през 2009 фин. година ВМС са имали 79 ракети-прехващачи SM-3, то към 2015 г. на корабите с МБИУС Aegis, както вече беше отбелязано, ще са разположени вече 436 ракети-прехващачи от този тип, което ще представлява повече от 48% от всичките 905 ракети-прехващачи, които ще се появят на въоръжение в Съединените Щати до този период (изчислено, без да са взети предвид ЗРК Patriot).

Трябва да се вземе под внимание, че обозначената корабна „противоракетна добавка” в близките четири години „ще натежи” още с няколко пъти. Това ще доведе до значително увеличение на дела корабни системи за ПРО на САЩ в общия противоракетен баланс. По наши оценки към 2020 г. отбелязаният показател вече може да нарасне до 65-70% от всички ракети-прехващачи на САЩ. Така американският „противоракетен чадър” ще е разтворен практически над цялото земно кълбо.

РАЗГРЪЩАНЕТО НА МОРСКАТА ПРО ЗАПОЧНА

През 2011 г. Съединените Щати реализираха първата фаза на „Европейския поетапен адаптивен подход” (EПАП) за разгръщане на системите за ПРО в Европа,чиято главна особеност стана разполагането на бойни кораби на ВМС на САЩ, снабдени с МБИУС Aegis, в моретата около европейския континент.

Така през март 2011 г. в Средиземно море се появи крайцерът на ВМС на САЩ Monterey (CG-61) с ракети-прехващачи тип SM-2 и SM-3, който се намираше там на шестмесечна вахта, а в продължение на 15 денонощия браздеше акваторията на Черно море и даже дойде на посещение в Севастопол. В последствие го замени ескадреният миноносец The Sullivans (DDG-68) със средства за ПРО. Ротационният период на пребиваването им в европейски води ще е средно 6-7 месеца. През септември 2011 г. на бойно патрулиране в зоната на Арабско и Средиземно морета излезе ескадреният миноносец Donald Cook (DDG-75), а след това в началото на 2012 г. – крайцерът УРО Vella Gulf (CG-72). Макар и корабите на ВМС на САЩ със системата Aegis да се появиха за първи път в Средиземно море през 2009 г., Monterey стана „пионерът на програмата за постоянно присъствие на кораби с компоненти за ПРО” за поддръжка на ЕПАП, – заяви Елен Таушер на 21 март 2011 г., по времето, когато беше заместник на Държавния секретар на САЩ по контрол над въоръжението и международната безопасност (от февруари 2012 г. тя е специален представител на САЩ по въпросите на стратегическата стабилност и противоракетната отбрана).

По този начин от март 2011 г. Съединените Щати пристъпиха към осигуряване на своето постоянно военноморско присъствие със системи за ПРО в моретата на Европа.

Следва да се вземе предвид и това, че в състава на самолетоносачите от ударните групи на ВМС на САЩ, в частност – разгърнатите в Арабско море за „демонстрация на флага” пред  Иран, неизменно са включвани кораби с МБИУС Aegis.

По признание на официалните представители на Пентагона, намиращи се на борда им ракети-прехващачи могат да унищожат не само БР с малка и средна далечина на действие, но и ракети с „междинна далечина на действие”, тоест по американската класификация, ракетите, преодоляващи разстояния от 3000 до 5500 км. На 5 април 2011 г. САЩ вече проведоха успешно изпитание на ракета-прехващач с цел унищожаване на БР с междинна далечина на действие. С други думи днес САЩ вече разполагат с начален потенциал за прехващане на БР с минимално ниво междуконтинентално действие, започващо от разстояние 5500 км. По-широки възможности за прехващане на МБР и БРПЛ с междуконтинентална далечина на действие с използването на МБИУС Aegis ще се появят у САЩ към 2018 г., на третия етап на ЕПАП.

В плановете на Пентагона фигурира разгръщане на кораби със системи за ПРО в Адриатическо, Егейско, Средиземно и Черно морета, както и в северните морета около Европа близко до руските брегове. В тези зони ще се намират на постоянна основа и крайцери от клас Ticonderoga, и ескадрени миноносци клас Arleigh Burke. Речь, което означава, че става дума за разгръщане на един вид „средства за предно противоракетно базиране” към бреговете на Европа и Русия с цел усилване на наземната противоракетна система на САЩ и НАТО, разположена на този континент.

Към себе си привлича вниманието разпространеният през февруари 2012 г. в Мюнхен на 48-та международна конференция по въпросите на безопасността доклад „Противоракетната отбрана: към нова парадигма”, подготвен от международната комисия експерти „Евро-атлантическа инициатива в сферата на безопасността”. Принципно важно е че в съответствие със замисъла на авторите на доклада, всички определени в ЕПАП за разгръщане ракети-прехващач на САЩ в перспектива ще останат на позициите си в непосредствена близост до границите на Русия (тоест в Полша и Румъния, за което свидетелстват картите-схеми №7 и 8 в доклада), а американските кораби УРО с ракети- прехващачи ще се намират в Балтийско, Северно и Средиземно морета. Освен това в документа не се предвижда отказ на Пентагона от тяхната предислокация в други морета в непосредствена близост до територията на Русия. Естествено, че такъв доклад беше крайно негативно посрещнат от руското експертно общество.

Компоненти на стратегическата система за ПРО ще се внедряват от САЩ според перспективното развитие на собствената им стратегическа архитектура за противоракетна отбрана.

Противоракетна отбранаВ рамките на трансатлантическия алианс постепенно се разширява взаимодействието в сферата на морските средства за ПРО. В края на 2011 г. по договореност с Испания САЩ получиха право да базират на постоянна основа четири ракетни ескадрени миноносеца клас Arleigh Burke, които ще влязат в системата ЕвроПРО на САЩ, във военноморската база „Рота” в провинция Кадис. От 1 октомври 2013 г. до 30 октомври 2014 г. в тази база ще бъдат прехвърлени ескадрените миноносци Ross (DDG-71) и Donald Cook (DDG-75) от базата в Норфолк, щат Вирджиния, а през 2015 г. – ескадреният миноносец Porter (DDG-78), също така базиращ се в Норфолк, и ескадреният миноносец Carney (DDG-64) от Мейпорт, щат Флорида.

По признание на министъра на отбраната на САЩ Леон Панета, направено на 5 октомври 2011 г., като използва тези кораби, НАТО „в значителна степен укрепва обединения военноморски потенциал в Средиземно море” и в зоната на Атлантика, а също така „поддържа критично важните усилия на НАТО за създаване на ефективна система за ПРО”. Главата на Пентагона заяви, че решението на Испания за разполагане на територията й на група кораби от ВМС на САЩ с МБИУС Aegis е важна стъпка по пътя за  реализация на ЕПАП. Както беше отбелязано, тези бойни кораби ще бъдат задействани не само в системата за ПРО на САЩ в Европа, но и в случай на необходимост могат да бъдат прехвърлени в разпореждане на Централното командване и Африканското командване на Въоръжените сили на САЩ, тоест, съответно, в района на Персийския залив и Арабско, както и Средиземно морета. Пентагонът предоставя на тези кораби функциите по осъществяване на бойно патрулиране в състава на постоянно действащите групировки на ВМС от държавите в НАТО, участие във военноморски учения и провеждане на съвместни операции на алианса „по осигуряване на безопасността” в посочените региони.

По време на посещението на ескадрения миноносец от ВМС на САЩ Laboon (DDG-58) с МБИУС Aegis през февруари 2012 г. председателят на Военния комитет на НАТО Кнуд Бартелс призна, че тези кораби могат да навлизат във военноморските бази и на другите държави от блока „на ротационна основа”. Американското военнополитическо ръководство придава огромно значение на разполагането на групи кораби от ВМС на САЩ с МБИУС Aegis военноморските бази в Европа, като счита, че това ще позволи на Пентагона по-бързо да прехвърля такива средства в случай на възникване на извънредни ситуации, отколкото да ги прехвърля от военноморските бази, разположени на атлантическото крайбрежие на страната.
Американското Министерство на отбраната твърдо има намерение да включи бойните кораби на съюзниците от НАТО за осигуряване на противоракетната отбрана в Европа. Това заяви на 28 февруари 2012 г. и.д. заместник-министър на отбраната по политическите въпроси Джеймс Милър. „Някои наши съюзници имат военноморски потенциал, който може да бъде модернизиран и включен в системата за ПРО на НАТО, – отбеляза той. – Алиансът трябва да изработи концепция за международно сътрудничество в областта на ПРО с морско базиране, предвиждаща обмен на радарни данни и взаимодействие при унищожаването на ракети. Това може би ще стане основата за сформиране на група от държави, имащи компоненти за ПРО с морско базиране”. По думите на Милър, на срещата на лидерите на държавите-членки на Северноатлантическия алианс, който трябва да се състои на 20-21 май 2012 г. в Чикаго, може да бъде „обявено за това, че групата съюзници ще изясни възможността за реализация на една или няколко инициативи в областта на ПРО”.

През ноември 2011 г. Холандия обяви плановете си за преоборудване от РЛС за ПВО към РЛС за ПРО с далечен радиус на действие на четирите си фрегати. Това са корабите De Zeven Provincien (F-802) с 32 ракетния силоза, както и еднотипните Tromp (F-803), De Ruyter (F-804) и Evertsen (F-805), които са въведени в състава на ВМС на Холандия в периода 2002-2005 г.

Както беше заявено, тази стъпка ще бъде предприета в качеството й на „национален принос в противоракетния потенциал на НАТО». Някои от съюзниците на САЩ в НАТО също разполагат с кораби, имащи на борда си система за ПРО: три кораба има ФРГ и три – Дания. Интерес към модификация на няколко свои кораба към тази система прояви и Франция. Със собствени средства за ПРО с морско базиране разполагат Великобритания и Испания. Вашингтон не възразява, корабите на посочените европейски държави да са въоръжени с ракети-прехващачи SM-3.

Успоредно с това противоракетният потенциал нараства и в Азиатско-Тихоокеанския регион. Свой принос в него има Австралия, която планира да построи три ескадрени миноносеца клас Hobart (първият от тях ще бъде предаден на ВМС през 2013 г.), а също и Япония – със системата Aegis ще бъдат преоборудвани шест ескадрени миноносеца клас Kongo, макар по-рано да се планираше модернизацията на четири кораба. Към този процес вече се включиха противоракетните средства с морско базиране на Южна Корея (ескадрени миноносци клас KDX-III), не е изключено участието в противоракетния проект на САЩ на флотовете на Тайван и Саудитска Арабия.

Трябва да се отбележи, че Япония, която на думи уж е неутрална, а на практика вече е станала страна от блока, взема активно участие в дейностите по усъвършенстване на най-перспективните типове ракети-прехващачи SM-3. В частност, японските инженери намериха специални технически решения, които позволяват да се правят корекции в траекторията на ракетите при висока скорост. Всъщност Токио се въвлича в надпреварата с противоракетно въоръжение, което предизвиква обоснована загриженост в много страни по света, включително и в АТР. Вашингтон постигна създаването в този регион на две профилни структури в сферата на ПРО: „тристранни форуми” с участието на Австралия, САЩ и Япония, както и САЩ, Южна Корея и Япония. През март 2012 г., в изказване на форум на политолози във Вашингтон, заместник-министъра на отбраната на САЩ Мадлен Кридон заявил за готовността на Вашингтон да създаде в АТР широка регионална инфраструктура за ПРО – по аналогия с ЕвроПРО. След нея държавният секретар Хилъри Клинтън се изказа за усилването на взаимодействието за развитие на системите на ПРО на САЩ с държавите от Персийския залив.

Програма ЕПАП предвижда разгръщане не само на морския, но и на наземния вариант на МБИУС Aegis – така наречената система ПРО Aegis Ashore. Такива ракети-прехващачи и съответстващите РЛС ще се появят към 2015 г. в Румъния, където всеки дивизион ще има софтуер за системите за ПРО във варианта 5.0, РЛС SPY-1 и 24 ракети-прехващачи SM-3 Block IВ, които ще позволят на САЩ да покрие южната част на европейския континент. През 2018 г. наземният вариант на Aegis със софтуер 5.1 и ракети-прехващачи SM-3 Block IB и Block IIA ще бъде разгърнат на територията на Полша с цел контролиране на пространството в северната част на Европа.

Днес следва да се взема предвид и фактът, че корабите със система Aegis могат да се използват не само за прехващане на балистични ракети, но и в качеството на противоспътниково оръжие. На 21 февруари 2008 г. с помощта на ракета SM-3, изстреляна от борда на намиращия се в Тихия океан крайцер УРО Lake Erie (CG-70), беше свален повреденият американски разузнавателен спътник USА-193/NROL21 с размери 4х5 метра и тегло около 5 тона, който се е намирал тогава на височина 247 км над повърхността на Земята – тоест извън пределите на атмосферата. Така САЩ създадоха прецедент при използването на средствата за ПРО с морско базиране в качеството на ударно оръжие срещу космически обекти. Следва да се вземе предвид и това, че този спътник е свален, докато скоростта му е била 9,7 км/сек. Това беше заявено от изключително компетентния представител на САЩ – директора на проекта на Агенцията на САЩ за ПРО контраадмирал Бред Хикс.

Това свидетелства, че ракетите-прехващачи от посочения тип могат напълно успешно да свалят МБР и БРПЛ не само при засилването им, но и след като наберат значителна скорост на полета. С това дезавуира мнението на редица руски и западни експерти, които считат, че американската система за ПРО в Европа и около нея е безобидно отбранително оръжие или някаква си „целенасочена специална операция”, а ракетите-прехващачи никога „няма да догонят” руските МБР.

 

ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ НА ПРОБЛЕМА

Не подлежи на съмнение, че многонационалните корабни съединения на противоракетните сили и средства на НАТО ще представляват повишена заплаха за СЯС на Русия. Съчетанието пък от ядрени средства с предно базиране на САЩ, разположени в частност в Европа във вид на тактическо ядрено оръжие, с наземните и морски противоракетни средства, насочени към континента, носят в себе си комбинирана заплаха за безопасността на Руската Федерация. При това тази заплаха ще стане напълно реална даже не на третия или четвърти етап от осъществяването на плана ЕПАП (2018 г. и 2020 г. съответно), а много по-рано, фактически тя вече е реална и днес. Освен това се създава впечатление, че с третия и четвърти етап процесът на разгръщане на ешелонираната система за ПРО на САЩ в Европа и около нея далеч няма са приключи и тази програма ще бъде продължена.
Във връзка с това вероятно трябва да бъде поставен въпросът не само за извеждане на американските ядрени тактически средства с предно базиране от Европа, но и за взаимно ограничаване на разполагането в определени райони на Световния океан на системи за „предно морско противоракетно базиране” (наред, разбира се, с ограничаването на наземните системи за ПРО на САЩ в Европа). Тоест трябва да се говори за създаването в морските акватории около Европа на „зони, свободни от ядрено и противоракетно оръжие” на извънрегионалните държави, при това във връзка с ядрените и противоракетни средства. Без конструктивно и рационално разрешаване на проблема с ПРО между САЩ/НАТО и Русния въобще няма никакъв смисъл даже и да се започват преговори за решаване на съдбата на ТЯО или към каквито и да било дискусии за по-нататъшни съкращения на СНВ.
Още сега би могла да бъде обсъдена договореност между Москва и Вашингтон за въвеждане на „пространствени противоракетни ограничения” в отделни морета, поне със задължението да не се изпращат морски средства за ПРО към бреговете един на друг до определени разстояния по морски и океански направления. Съединените Щати биха могли например да поемат задължението да не разгръщат корабните си системи за ПРО в Балтийско, Баренцово, Средиземно и Черно морета, а Русия – покрай Атлантическото и Тихоокеанско крайбрежие на САЩ до определени коридори, за които може да се договорят.
Но, естествено, най-предпочитаното за Руската Федерация средство за отстраняване на недопускането за разгръщане на системата за ПРО на САЩ и НАТО на европейския континент и в прилягащите към него морски акватории би било получаването на съгласието на Вашингтон да замрази по-нататъшната реализация на програма ЕПАП до достигане на възможна договореност за ПРО след провеждането на президентските избори в САЩ през ноември тази година. Ако скоро руските и американските технически специалисти, както се предполага, ще обсъжда детайлите на системата ЕвроПРО още в течение на близките шест-осем или десет месеца, то няма никаква логическа потребност Вашингтон да продължава разгръщането на наземния и морски елемент от противоракетната инфраструктура на европейския континент и около него.

Но, разбира се, най-радикалният начин за решаване на проблема с ПРО в Европа би станал пълният отказ на САЩ и НАТО от реализацията на „Европейския поетапен адаптивен подход” (без участието на Русия) – най-провокационната военна програма на Пентагона от времето на края на „студената война”, насочена към най-дълбока прекрояване на глобалната стратегическа ситуация.

Posted on 27.09.2012, in Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: