Еврокомисар Кристалина Георгиева за енергийната независимост, спънките на Шенген и ромите из Европа


Кристалина ГеоргиеваКристалина Георгиева, европейски комисар за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи, в интервю за предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

Водеща: Тази сутрин гостува българският еврокомисар Кристалина Георгиева.
Водещ: С нея е нашият репортер Искра Урумова. Добро утро.
Репортер: Добро утро от Варна. Надявам се, че еврокомисар Кристалина Георгиева се чувства уютно и спокойно край морето.
Кристалина Георгиева: Чувствам се прекрасно.
Репортер: Ще започнем с една тема, която прокуди спокойствието у много български политици. Говорим за руските претенции за 1 млрд. евро за АЕЦ „Белене”. Казахте, че България може да поиска помощ и експертен съвет от ЕК?
Кристалина Георгиева: Енергийната политика на всяка страна е нейно право. Какво решава България да развива е право на България. Но, когато става дума за защитаване на нашите потребители и за енергийната сигурност на ЕС, ЕК е добър източник на експертиза. И в този смисъл, когато една страна иска да погледне в бъдещето, да вземе правилни решения за това как най-добре да строи енергийната си политика, енергийната комисия е място за нея.
Водеща: Как ще коментирате вероятността за фалит на НЕК и за вероятен крах за енергетиката на страната ни?
Кристалина Георгиева: Аз нямам информация, че това е сериозен риск в момента. Да, в медиите се пише по тази тема, но не мога да коментирам нещо, което не е представено официално. Това, което мога да каже е, че за България е важно да мисли за бъдещето си, така че да повишава енергийната си сигурност. И ще кажа нещо, което много пъти съм казвала – много е важно за България да се фокусира върху енергийната ефективност, защото ако ние постигнем резултатите чрез енергийна ефективност – и за хората е добре. По-малко ще плащат, и за държавата добре – има по-голяма сигурност. Там резервите са огромни.
Водещ: Да. Обаче ние можем да изгубим парите за енергийна ефективност след 2014 година. Евросъюзът настоя бързо да разглобим четирите реактора на АЕЦ „Козлодуй” и като мярка от страна на Европа това да стане бързо, страната ни спира да има право от 2014 година нататък да използва парите от компенсациите за централата, за енергийна ефективност за модернизиране на енергийните мощности и за нова инфраструктура. Защо е този натиск и това бързане – ясно е, че няма да включим тайно реакторите?
Кристалина Георгиева: В България в момента има достатъчно много финансиране от ЕС, да решаваме да кажем темата за енергийната ефективност. Имаме повече пари за усвояване отколкото в момента е капацитетът ни да ги усвоим. Да говорим за след 2014 година е още много рано. Вие знаете, че преговорите по бюджета на Европа не са приключили. Нека първо да видим с колко пари разполагаме и чак тогава можем да говорим за това страна на какво финансиране може да разчита. И е много важно в тези преговори България да стои твърдо на позицията, че силна Европа изисква силен, стабилен европейски бюджет. Това е бюджет за европейските граждани.
Водеща: Холандия е все още против присъединяването ни към Шенген, този път заради Румъния. И на финансовия, и на външния министър тонът към Хага стана доста остър през последните дни. Виждате ли светлина в тунела и кога?
Кристалина Георгиева: България, както и Румъния, ние сме покрили изискванията за влизане в Шенген. Така че, да има край на този процес. Кога точно ще бъде този край, е все още неокончателно решено. Знаете ли, в момента е много неуместно да коментираме Холандия, тъй като там току-що имаше избори. Тепърва ще се формира правителство. Нека да видим каква ще бъде позицията на това ново правителство. Но по-важното нещо за нас е колко ни трябва да влезем по-бързо в Шенген. Аз миналата година по време на либийската криза казах – в наш интерес е да бързаме бавно.
Водещ: Мисля, че имаме технически проблем. Други наболели въпроси искаме да коментиране с комисар Кристалина Георгиева.
Водеща: Справихме се с техническия проблем. И отново сме с комисар Кристалина Георгиева.
Водещ: Друг наболял проблем са българските и румънските роми във Франция. Френският министър на вътрешните работи Мануел Валс попита България и Румъния „защо не водят силна интеграционна политика, за да интегрират най-сетне тези хора”? Какво е решението на този проблем и не е ли дискриминация връщането им насила у нас?
Кристалина Георгиева: Разбира се, че трябва да интегрираме всички наши граждани. Като знаем демографската картина в България, на нас ни трябват всички млади хора, за да можем да посрещнем нуждите на пазара на труда в бъдеще. Но интеграцията не е бърз процес. И ние трябва да имаме търпение. Това значи да имаме търпение всички в Европа. Те са наши европейски граждани.
Водеща: След края на десетилетието на ромското включване, вие виждате ли някакви реални резултати и какво трябва да се направи в бъдеще, за да има това, което вие казахте?
Кристалина Георгиева: Нямаме достатъчно резултати. То е ясно. Всички го виждаме. Какво трябва да се направи? Да се инвестира от ранна възраст. Това вече се прави, за да могат всички деца да растат заедно при еднакви условия. Това не се постига лесно в условията на икономическа криза. Нека да се надяваме, че повече внимание ще се обърне на образованието на всички, включително и на ромските деца, че ние ще инвестираме повече в бъдещето на нашата страна.
Водещ: Да продължим с една друга тема, която е и във вашия ресор –   Перник и околните села след земетресението. 500 души във фургони и палатки без отопление през зимата и без перспектива да получат жилища. Ако това се беше случило, например в Холандия, как би реагирала държавата и какво би се случило с тези хора?
Кристалина Георгиева: Ние трябва да погледнем много сериозно на нуждите на тези, които са пострадали най-много. Пернишкото земетресение беше земетресение, при което малко хора много пострадаха, и много хора малко пострадаха. Приоритет трябва да са тези хора, които най-много са пострадали. За тях трябва да се намери решение. И, разбира се, че не могат да останат на улицата. Нека да кажем нещо много важно – грижата за пострадалите от земетресение би трябвало да се дели между хората и предприятията и държавата. И за това застраховането играе много важна роля. Ние живеем в свят, в който бедствията ще бъдат все по-чести и по-свирепи.
Репортер: Да ви върнем към едно друго бедствие, което ако може така да бъде наречено – ситуацията в Сирия. Възможна ли е бежанска криза, бежански конфликт там и възможно ли е страната ни да бъде засегната?
Кристалина Георгиева: Бежанският проблем е вече реалност. Ние виждаме от последните три месеца поток към съседите – към Ливан, към Йордания, към Турция, който се увеличава, не се намалява. Защо? Защото боевете в Сирия покриват много голяма част от територията. Засега няма директна опасност за Европа. Ние нямаме представа колко време този конфликт ще продължи. Ние не знаем той как ще се отрази на съседите. И за това трябва да сме готови. Вече министрите по вътрешните работи на свое заседание взеха решение за програма, която да е насочена към най-вече страните в Европа, които са на първа линия, ако такъв поток на бежанци тръгне. Моето очакване е, че както винаги при такива военни конфликти повечето хора остават близо до дома си, с надеждата да се върнат.
Репортер: Искам да ви попитам за една ваша инициатива – създаването на доброволчески корпус. Как си представяте тяхната дейност, какви дейности могат да се включват?
Кристалина Георгиева: Това е решение, записано в Лисабонския договор. Ние го изпълняваме. И го изпълняваме много внимателно. Първо, направихме пилотни проекти да видим какво точно липсва. И какво се оказа? Липсват добре подготвени кадри за хуманитарни кризи. Липсва организация за бързото мобилизиране за действие. Но липсва също така повече внимание върху превенцията. И това искаме ние да решаваме с доброволческия корпус. Освен това за младите хора в Европа е много привлекателно да могат в живота си да натрупат опит в сложни обстоятелства. Интересът към корпуса е огромен. В момента, в който го обявихме, бяхме залети от въпроси от млади хора – как можем да кандидатстваме, къде можем да го намерим. Това, което ще стане в следващите години, е да се сформира звено при нас, което да организира процеса на набиране на доброволците. Но тяхното включване в дейност ще бъде чрез нашите партньорски организации, чрез хуманитарни организации. Очакваме армия, 10 000 в следващите години да има този знак, европейски доброволец. И да държим гордо, високо главата си, ние като европейци, като сила за добро по света.
Репортер: Мисля, че това е един прекрасен финал на нашия разговор. Благодаря ви.
Водеща: Ние също благодарим. Благодарим за включването от Варна.

По материали на „Агенция Фокус“

Реклами

Posted on 21.09.2012, in Международна политика and tagged , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: