„ЧИКАГСКАТА ТРИАДА“ И ПОСЛЕДСТВИЯТА Й ЗА РУСИЯ


Противоракетна отбранаНа фона й е трудно да се говори за „стратегическо партньорство“ между Москва и Брюксел

Владимир Петрович Козин – водещ научен сътрудник на руския Институт за стратегически изследвания, член на експертния съвет на Междуведомствената група към администрацията на президента на Руската Федерация по взаимодействието с НАТО в областта на ПРО, кандидат на историческите науки.

Въпреки че след майската среща на НАТО в Чикаго измина доста време, авторите на многобройните публикации, които се появиха в различни издания, с анализ на взетите на нея заключителни решения не обърнаха внимание на твърде забележителната формулировка: „НАТО се ангажира да съхрани адекватното съчетание на ядрени и обикновени сили и средства, а също и силите и средствата за ПРО за възпиране и отбрана с цел изпълнение на задълженията си, формулирани в Стратегическата концепция”.

Ключовата особеност на тази позиция се състои в това, че всъщност  Северноатлантическият съюз за пръв път заяви създаването на принципно нова комбинирана „триада”, която се състои от ядрено, обикновено и противоракетно въоръжение. Формулировката на тази „триада” се съдържа в точка 32 от заключителната част на окончателния документ от срещата „Обзор на стратегията за възпиране и отбрана”, където се засяга въпросът за „адекватното съчетание” на Въоръжените сили и средства на алианса, както и в малко по-друга редакция в точки 8 и 20 на споменатия документ. Например в точка 20 натовските държави отбелязват следното: „Потенциалът на ПРО на НАТО, редом с ефективните ядрени и обикновени сили, ще обозначи решимостта ни да възпираме и отбраняваме безопасността на населението ни от всяка заплаха, възникнала извън границите на Евро-атлантическия регион”.

По този начин, като провъзгласява „свързването” на ядрените потенциали (между другото, без да ги разделя на стратегически и тактически ядрени средства) с обикновеното въоръжение и противоракетните системи, Трансатлантическият съюз през май тази година фактически се отдръпна от по-рано създадената от него „диада”, в която през последните повече от 20 години влизаше само ядреното и обикновеното въоръжение, и продължи по своята предишна стратегическа формула. Да напомним във връзка с това, че двустепенната схема за обединяване на ядреното и обикновеното въоръжение на НАТО нееднократно е декларирана от държавните глави и от правителствата на алианса на различни срещи, в частност на сесията на Северноатлантическия съвет в Лондон през юли 1990 г. (в точка 15 на „Декларация за преобразуване на Северноатлантическия съюз”, където се  говори за необходимостта да се запази „съответстващото съчетание на ядрените и обикновените сили”), а последния път – на срещата в Лисабон през ноември 2010 г. (в точка 17 на „Стратегическа концепция за отбраната и осигуряването на безопасността на членовете на Организацията на Северноатлантическия договор”, в който се заявява: „Възпирането, основано на адекватно съчетание на ядрени и обикновените бойни средства, остава ключов елемент от нашата принципна стратегия”).

Важно е и това, че „чикагската триада” вече включва не само ракетноядрените средства на Съединените Щати във вид на стратегическо настъпателно въоръжение и тактическо ядрено оръжие, но и стратегическите ядрени средства на Великобритания и Франция, доколкото всички те са членове на Северноатлантическия съюз. Чикагската формулировка за нова комбинирана „триада” демонстрира също така несъстоятелността на заявленията на натовските военнополитически дейци и на редица руски експерти за това, че средствата за ПРО на САЩ и НАТО никого не били заплашвали, тъй като, видите ли, са строго отбранителен вид въоръжение и че те никога няма да бъдат използвани заедно с ракетноядрени и обикновените бойни средства. Уви.

 ПОТЕНЦИАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ

 Създаването през май 2012 г. от висшето военнополитическо ръководство на алианса на качествено нова „чикагска триада” може да има дълбоки военностратегически последствия, както с регионален, тоест – за цялата евро-атлантическа зона, така и с глобален характер, включително и за безопасността на Руската Федерация, тъй като географската зона на влизащото в нея въоръжение не е ограничена с никакви пространствени лимити.

На първо място такива последици неизбежно ще възникнат вследствие на постоянно осъществяваната модернизация на ракетноядреното, обикновеното и противоракетното въоръжение на САЩ и НАТО, пред които, както е записано в документите от чикагската среща, е поставена амбициозната задача „да се реагира на различните предизвикателства и непредсказуеми обстоятелства в сложните и бързо променящи се условия за международна безопасност”, както и перманентно да се адаптира към постоянно трансформиращата се военнополитическа ситуация в света.

На второ място, обозначените последици ще произтекат от това, че влизащите в новата „триада” американско-натовски тактически ядрени  оръжия, силите с общо презназначение и ударно-бойните противоракетни средства, вече разположени на европейския континент или чието разполагане е в ход, са „средства за предно базиране” спрямо Русия, съюзниците и приятелите й, а приложението им в някаква извънредна ситуация ще остави на Москва твърде малко време за вземане на отговорни решения, насочени към противодействието им. В частност, във  връзка с това е изключително симптоматична точка 20 от „Обзор на стратегията за възпиране и отбрана, където се признава, че силите и средствата за ПРО на НАТО „ще усложнят работата на противника за планиране”. Спокойно можем да добавим: и вземането на адекватни ответни мерки.

На трето място, последиците, за които стана дума по-горе, могат да се окажат напълно реални, тъй като, както това беше признато на срещата в Чикаго, силите и средствата на новата „триада” вече се базират върху действаща, широко интегрирана структура от командно-щабни и управленски структури на Северноатлантическия съюз.

Четвърто, подобни последици могат да възникнат и по причина, че след провеждането на чикагската среща ръководството на алианса вече разработи и въведе в действие специални „правила за използване на сила” за ударно-бойните противоракетни средства на блока, тоест инструкция за бойното им приложение. Първоначалният им потенциал, както беше заявено на срещата, вече е създаден в резултат от реализацията на първия етап от „Европейския поетапен адаптивен подход” (ЕПАП) на президента на САЩ Барак Обама – мащабен план за разгръщане на мощна система за ПРО с наземно базиране на континента и морско базиране около него във вид на корабни ракети-прехващачи. В днешно време те могат да прихванат балистични ракети с далекобойност 3000–5500 км, а в най-близка перспектива ще могат да унищожават такива ракети с междуконтинентален обсег, тоест летящи на разстояние 5500 км и повече. В дадения контекст е справедливо да се отчете, че глобалната система за ПРО на САЩ и съюзниците им от Северноатлантическия съюз ще действа на огромно пространство, тъй като е призвана „да защитава територията, населението и Въоръжените сили на всички европейски страни в НАТО от нарастващите заплахи във връзка с разпространението на балистични ракети”.

Тогава в какво се заключава заплахата за националната безопасност на Руската Федерация във връзка със създаването на комбинираната „чикагска триада”?

Работата е там, че всеки от трите й съставни елемента, за които стана дума по-горе, сам по себе си, отделно, вече представлява определена заплаха за руските интереси в сферата на безопасността, тъй като то (ТЯО и обикновеното въоръжение) или вече е разгърнато, или (противоракетният потенциал) се намира в процес на разгръщане, при това в непосредствена близост до руските граници. Да отбележим: подобна заплаха, например, за Съединените Щати от страна на Русия изобщо не се създава. Разбира се, в случай на дълбока интеграция и тясно оперативно взаимодействие на трите компонента от новата „чикагска триада” подобна заплаха за руската държава от страна на съюза за „трансатлантическа солидарност” ни най-малко няма да намалее, а обратно, значително ще нарасне, доколкото всеки елемент от „тризъбеца” усилва другите два.

 РАЗВИТИЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ ОТ НОВАТА „ТРИАДА”

 Ако анализираме състоянието и перспективите на развитие на всеки компонент от „чикагската триада”, то се получава картина, която не може да не предизвика загриженост у всяка страна. Несъмнено е, че такава ситуация би предизвикала рязка реакция във Вашингтон, ако той някога се сблъска с нея.

Тъй или иначе, но САЩ продължават да осъществяват програма за модернизация на тактическото си ядрено оръжие, което се намира извън пределите им – на територията на четири европейски страни-членки на НАТО (Белгия, Италия, Нидерландия, ФРГ) и европейско-азиатска Турция, която също е участник в алианса. Нито една държава в света не държи своето ТЯО извън пределите на националните граници.

Повече от това дори, както свидетелстват перспективите планове на Пентагона, американският тактически ядрен потенциал, разгърнат в Европа във вид на авиобомби със свободно падане В-61 от различни модификации, ще остане на континента за неопределен период от време като оръжие на „двойно подчинение”. Това означава, че в мирно време то се намира под пълния военнополитически контрол на Съединените Щати, бидейки тяхна собственост, а в случай на война може да бъде предадено в разпореждане на висшето ръководство на посочените пет държави.

При това Вашингтон категорично отказва да провъзгласи отделни райони от този континент, например, централните му части, както и акваториите на Балтийско, Средиземно и Черно морета за зони, свободни от ядрено оръжие. Разполагайки своето ТЯО в Европа и на азиатската част на Турция, Съединените Щати грубо нарушават Договора за неразпространение  на ядрено оръжие, който забранява на ядрените държави да предават националните си ядрени средства на неядрени държави, а на неядрените държави – да го приемат и разполагат на териториите си. При това Пентагонът съзнателно занижава количеството на своите тактически ядрени въоръжения, складирани в Европа, а също така на разположените на американска територия, за да има предварителен „коз” при бъдещи преговори.

Някои от американските ядрени авиобомби, докарани в Европа, имат мощност до 360–400 килотона, което многократно надвишава мощността на атомната бомба, пусната от американците през в 1945 г. над Хирошима, а понякога дори превъзхождат по мощност съвременните СНВ на САЩ. Разработва се вариант на авиобомба В-61-12 с по-малка мощност (до 50 килотона), но с увеличена точност на насочване, което ще позволи да се нанесат същите щети, както с авиобомба В-61-7, която има боен заряд 360 килотона и се използва срещу силно защитени цели. В близките години Пентагонът планира да произведе 400 до 930 авиобомби В-61-12, както и да удължи срока на служба на тактическите си ядрени оръжия най-малко за следващите 30 години.

Следва да се вземе предвид, че две от намиращи се понастоящем на въоръжение ядрени авиобомби, а именно В-61-7 и В-61-11, а също така и перспективната В-61-12 могат да бъдат доставени до целите не само със самолети на тактическата авиация, но и на стратегическата, а именно с тежките стратегически бомбардировачи В-52Н и В-2А. Немаловажно обстоятелство: американските ВВС в близките години ще получат ново средство за доставка на такива бомби – изтребителят-бомбардировач F-35A. Да го закупят са пожелали и някои от държавите в Европа и Азия, например Норвегия (до 52 единици) и Япония (до 42 единици).

Има практическо значение и фактът, че върху американското ТЯО, дислоцирано в Европа, се разпростира настъпателната ядрена стратегия за нанасяне на превантивен и изпреварващ, тоест първи удар във вид на специално разработена ядрена стратегия за „средствата за предно базиране” (the extended nuclear deterrence, или на „стратегията за разширено или номинирано ядрено възпиране”), която е неделима съставна част от глобалната стратегия за ядрено възпиране на САЩ, което се признава от военнополитическото им ръководство и от генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

Забележително е, че всички тези тактически ядрени средства на „двойно подчинение” са оперативно разгърнати, тоест са готови за употреба, както в хода на регионални конфликти, така и в глобална ядрена война.

Освен това, самолетите на петте страни-членки на Трансатлантическия съюз, където е разположено американското ТЯО, регулярно участват в бойни учения на ВВС с използване на макети на авиобомбите В-61. При това в такива учения се привличат едновременно неядрените държави от блока, които нямат на територията си американски тактически ядрени средства, но същевременно проявяват „ядрена солидарност” в рамките на програмата „Поддръжка на ядрените операции с помощта на обикновените ВВС”. Тези държави участват в учения, в хода на които се отработват задачи по имитация на доставка на ТЯО до условни цели  на вероятния противник.

В хода на майската среща на алианса в Чикаго беше взето решение за осъществяване на операция „Балтийско въздушно патрулиране” от самолети на изтребителната авиация на НАТО във въздушното пространство на Латвия, Литва и Естония на постоянна основа – с денонощно  и целогодишно патрулиране (до последно време тя се удължаваше всеки четири месеца). От  март 2004 до юли 2012 г. за участие в тази операция вече бяха привлечени бойните самолети на 14 държави от алианса, тоест половината участващи в него държави. С това решение чикагската среща напомни повече за противопоставянето от епохата на студената война, отколкото за готовност да се осигури доверие и добросъседски отношения на европейския континент. Кой и кога в НАТО ще даде на Москва гаранция, че в тази операция никога няма да бъдат задействани натовските изтребители- бомбардировачи, които са потенциалните носители на ТЯО?

Досега по вина на САЩ и съюзниците им от НАТО не е регулиран въпросът за Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). Нито една държава, влизаща в Северноатлантическия съюз и подписали договора (а това са двадесетина страни), до момента не е ратифицирала Споразумението за адаптация на този договор, подписано в Истанбул през ноември 1999 г., което в някаква степен би нивелирало негативните последици от първата вълна на разширение на Трансатлантическия блок за безопасността на Русия и европейската стабилност като цяло. САЩ и другите държави – участнички в договора, влизащи в алианса, не спазват приетото през ноември 1999 г. пак там, в Истанбул, политическо задължение за ускорена ратификация на Споразумението за адаптация, макар и в Заключителния акт от конференцията на държавите – участнички да е фиксирано задължението „оперативно да се предприемат усилия за съдействие с цел завършване на националните процедури за ратификация, така че Споразумението за адаптация да може да влезе в сила възможно най-бързо”. Но за разлика от Русия и ред други бивши съюзни републики – участници в ДОВСЕ, които отдавна ратифицираха въпросното Споразумение, САЩ и други държави, влизащи в НАТО, както беше отбелязано, така и не направиха това.

Даже повече, последвалата след това втора вълна на увеличение на членския състав на алианса още повече задълбочи ситуацията около контрола над обикновеното въоръжение в Европа, към което спадат танковете, бойните бронирани машини, артилерията и минометите с едри калибри, бойните самолети и бойните хеликоптери. В резултат от разширението на блока с 28 държави САЩ и другите влизащи в него държави-участнички в ДОВСЕ, подписали или присъединили се към Вашингтонския договор от 1949 година за създаването на НАТО, надвишиха сумарното количество обикновено въоръжение и техника, ограничени от договора или от „груповите” му ограничения за всички пет вида тежко въоръжение, както и ограниченията, отнасящи се до „фланговия район” за група държави- участнички.

Европейски поетапен адаптивен подход на Барак Обама.
Схемата е предоставена от автора.

Периодичното разгръщане от Съединените Щати на обикновено въоръжение на териториите на България и Румъния оказва допълнително негативно въздействие върху спазването на „груповите” ограничения на ДОВСЕ и върху изпълнението на задълженията на държавите от алианса за отказ от „допълнително постоянно разполагане на съществени бойни сили”, предвидено в Основополагащия акт Русия–НАТО 1997 г., когато членовете на алианса се отказаха от такъв род разгръщане на „съществени бойни сили”. Руската страна нееднократно е предлагала изработването на общо разбиране за термина „съществени бойни сили”, но и по този въпрос държавите-членки на НАТО, които са участнички в ДОВСЕ, до ден днешен не проявиха никакъв практически интерес. Странно е, че и трите балтийски държави, които станаха членове на алианса, където, по оценки на руските военни, се намира солиден потенциал от въоръжени сили на НАТО, многократно надвишаващи потребностите им от отбрана, и където се осъществява активна военна дейност от блока, до този момент не са попълнили списъка с участници в Европейския договор за обикновените въоръжени сили, който ръководството на блока не веднъж е наричало „крайъгълен камък на европейската безопасност”.

 НЕ МОЖЕ В ЕДИН „ДОВСЕ“ ДА СЕ ВЛЕЗЕ ДВА ПЪТИ

 С оглед на отбелязаните обстоятелства, както и по множество други причини Руската Федерация беше принудена през април 2007 г. да вземе решение за въвеждането на мораториум върху участието си в ДОВСЕ докато държавите от НАТО не ратифицират Споразумението за адаптацията му и не започнат добросъвестно да изпълняват този документ в пълен обем. В дадения контекст принципно е важно да се отбележи, че, за съжаление, натовските участници в договора до този момент не са ликвидирали тези нарушения и избягват разработването на качествено нов договорен акт за обикновените въоръжени сили в Европа, който би повишил доверието, а не да насажда недоверие между европейските страни.

„Старият” първоначален и адаптиран вариант на ДОВСЕ е безнадеждно остарял. Той трябва да бъде заменен от съвършено нов режим за контрол на обикновените въоръжения в Европа – такъв режим, който в пълна степен да съответства на случилото се на континента през последните две десетилетия промени в сферата на безопасността. Във връзка с това са необходими нови преговори и нов режим за контрол на обикновените въоръжения в Европа. В основата му трябва да залегне ключовият принцип: никой не трябва да има превъзходство по всички видове обикновени въоръжения, които ще се ограничат с такъв договор; никой не трябва да гради безопасността си за сметка на подриване на безопасността на другите държави-участнички; никоя държава и никоя група държави не трябва неудържимо да увеличават това въоръжение до границите на другите държави-участнички.

Остава сложна ситуацията и в другото направление – в сферата на ПРО. Съединените Щати и техните натовски съюзници все така са настроени за изпълнение на целия „Европейски поетапен адаптивен подход” – плътно до набелязаната крайна граница (2020 г.). В основата му лежи реално, а не виртуално разгръщане на противоракетната им система с наземно и морско базиране, на съответстващите информационно-разузнавателни средства и създаването на многонационални командно-щабни и други управленски структури.

Русия не може да не взема предвид, че Съединените Щати вече осъществиха през 2011 г. първия етап от ЕПАП, наречен „Първоначална интегрирана система за ПРО”. Накратко резултатите от този етап изглеждат по следния начин.

Пентагонът действително е създал първоначален противоракетен потенциал на европейския континент и около него, което беше тържествено обявено на чикагската среща на Северноатлантическия съюз. Негови отличителни черти станаха предварителното разгръщане на информационно-разузнавателните и ударно-бойните средства за противоракетна отбрана в редица страни от Европа, влизащи в Трансатлантическия съюз, за които беше изградена международноправна основа във вид на съответстващи споразумения с най-близките партньори на Вашингтон за реализация на дългосрочната му противоракетна стратегия.

Започвайки от март 2011 г. Съединените Щати прехвърлиха към постоянно бойно патрулиране край европейските брегове група крайцери клас „Тикондерога” (CG-47) и ескадрени миноносци клас „Ерли Берк” (DDG-51), оборудвани с бойна информационно-управляваща система (БИУС) „Иджис” и с противоракети SM-2 и SM-3.

Трите „слона”, върху които стои НАТО. Схемата е предоставена от автора.

В рамките на реализацията на първия етап от ЕПАП беше създадена и информационно-командната структура за противоракетна отбрана в Европа, интегрирана с командно-щабните структури на всички видове въоръжени сили на САЩ и трансатлантическия алианс и с ключовите органи за военно управление – Пентагонът и Щабът на Върховния Главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (град Монс, Белия). Беше осъществена доставка на съответното оборудване за командно-щабните центрове за водене на бойни действия и връзка със Стратегическото, Североамериканско, Тихоокеанско и Централно командвания на въоръжените сили на САЩ.

В конкретни измерения в резултат на изпълнението на първата фаза на ЕПАП и по-рано предприетите мерки за увеличаване на компонентите в комбинираната система за ПРО Съединените Щати (по техни официални данни) са концентрирали през първата половина на 2012 г. в различни райони на земното кълбо значителни противоракетни средства.

В списъка с ударно-бойни противоракетни компоненти са включени: 30 ракети-прехващачи с наземно базиране тип GBI (Ground Based Interceptors) в Аляска и в Калифорния; 159 ракети-прехващачи SM-2 и SM-3 с морско базиране, включително 72 единици тип SM-2 и 87 – тип SM-3; 18 ракети-прехващачи за системата на ПРО в ТВД THAAD или Terminal High Altitude Area Defense System, предназначена за унищожаване с помощта на ракети-прехващачи на балистични ракети на високи и крайни участъци от траекторията на полета им (през 2011 г. бяха доставени противоракети за първа и втора батарея от тази система, а също така беше започнато комплектоването на трета и четвърта батарея). Тук следва да добавим 903 ракети ЗРК „Пейтриът” последна модификация РАС-3 и 23 бойни кораба, снабдени с БИУС „Иджис4 (към края на текущата година общото им количество вече ще е 29 единици, а към 2041 г. ще нарасне до 84).

Освен това чикагската среща потвърди готовността да се развива собствена натовска противоракетна програма „Активна ешелонирана система за ПРО в ТВД”, която първоначално беше съгласувана още през 2005 г. Както свидетелстват приетите документи от блока, през 2012 г. отделните въоръжени сили на страните в НАТО ще приемат на въоръжение информационните и ударно-бойни средства с наземно базиране, предвидени в тази програма.

Регистърът на средства с информационно-разузнавателно предназначение от системата  за ПРО вече включва: три РЛС от СПРН, намиращи се на територията на Великобритания, Дания и Норвегия, както и още три РЛС от СПРН, разположени на американска територия; шест РЛС за ПРО тип AN/TPY-2 (от  тях – четири РЛС с „предно базиране” и две РЛС, предназначени да обслужват противоракетните комплекси на системата THAAD), които ще бъдат предадени в разпореждане на Европейското командване и Централното командване на американските въоръжени сили в зоната на Персийския залив. Премина нова сертификация РЛС от СПРН на Съединените Щати, разположена в Туле (остров Гренландия, принадлежащ на Дания) още през 1953 г.

Постепенно се усилва американската космическа групировка, действаща в интересите на глобалната инфраструктура за ПРО на САЩ и НАТО.

По този начин, полагайки през 2011 г. първоначалния фундамент за създаване на система за ешелонирана система за ПРО в Европа, Съединените Щати и най-близките им съюзници създадоха основата и за последващо изпълнение на всички останали фази на ЕПАП – тази явно провокационна програма, чиято реализация ще наруши не само военностратегическата стабилност в гъсто населената Европа, но и в света като цяло.

Разгърнатите противоракетни средства на САЩ и днес вече имат потенциал за прихващане на руски ракети, а информационната им подсистема понастоящем осигурява обхват на цялата територия на Русия. Освен това комплексното използване на различни информационни средства от Съединените Щати съществено увеличава ефективността на системите им за ПРО, които се разполагат „на предните линии”, увеличава възможността за по-нататъшно нарастване на противоракетната им информационна  подсистема и създава условия за блокиране на прилагането на силите за ядрено ограничаване от страна на Русия като ответен удар, ако такъв бъде необходим. Подобна оценка на ситуацията, произтичаща от разгръщането на американско-натовската противоракетна система близо до руските граници, даде на международната конференция по противоракетна отбрана, състояла се в началото на май тази година в Москва, заместник-началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Русия генерал-полковник Валерий Герасимов.

Тази оценка е обективна и дълбоко анализирана, отразяваща съществуващите реалности. Тя съвпада с изводите, които изложи в предизборната си статия „Русия и променящия се свят” през февруари тази година президентът на Русия Владимир Путин, където той поясни, че ЕвроПРО на САЩ засяга само наличните в този театър сили за стратегическо ядрено ограничаване на Русия.

 ОГРАНИЧЕНО ПАРТНЬОРСТВО – НЕПЪЛНОЦЕНЕН ДИАЛОГ

 И така, в заключителните документи на майската среща на НАТО в Чикаго ядреното настъпателно въоръжение беше обединено със силите с общо предназначение и отбранителните противоракетни потенциали. Даже още повече: основното ударение беше върху по-нататъшното усъвършенстване на ядреното и обикновеното въоръжение, както и върху последващото развитие на глобалната инфраструктура за прихващане на балистични ракети.

Провъзгласената на натовската среща на върхушката комбинирана „чикагска триада” ще позволи на САЩ и Северноатлантическия съюз да прекроява в своя полза глобалната стратегическа ситуация, като използва широк спектър от ядрено, обикновено и противоракетно въоръжение, свити в един юмрук, на който е предоставена ключова функция: да се използва изключително по тяхно усмотрение военна сила там и тогава, където и когато това е нужно за  защита на интересите на „обществото за трансатлантическа солидарност”. Сред предизвикателствата, които могат да наложат прилагането на въоръжените сили на алианса, са посочени не само потенциалните военни заплахи като разпространение на балистични ракети, оръжие за масово поразяване и кибернетични заплахи, но и невоенните предизвикателства: процесите на глобализация; проблемите, свързани с околната среда и недостига на ресурси с едновременното отразяване на възможността за блокиране на доставките на енергоносители; появата на новите технологии и технически решения, както и пиратството и тероризма. На всички тези неща трябва да се обръща зорко внимание.

В светлината на изложеното по-горе най-логичната политико-дипломатическа акция от руска страна, насочена към Съединените Щати и НАТО като цяло, би могъл да стане призивът да се осигури пълно и доброволно изтегляне на тактическите ядрени оръжия на „двойно подчинение” от европейския континент до възможното начало на преговори с Москва за съкращаването им, да се изработи проект на принципно нов договор за обикновените въоръжени сили в Европа със задължителна последваща ратификация от западните държави-членки на алианса, както и да се спре с нищо неоправданото разгръщане на информационно-разузнавателните и ударно-бойни противоракетни средства на САЩ в Европа и около нея. Напълно очевидно е, че Съединените Щати трябва освен това сериозно да преразгледат военностратегическите си позиции с офанзивен характер, когато се споменава или разглежда Руската Федерация и нейните съюзници.

Ако САЩ изцяло изтеглят тактическите си въоръжения от европейския континент, ако зачетат националните интереси на Русия при разполагането на своята ЕвроПРО или се откажат от реализацията на тази деструктивна идея – то това ще означава, че Вашингтон ще демонстрира готовността си за сериозен разговор с Москва и за осигуряване на безопасността в Европа с политико-дипломатически средства.

 В противен случай използването на термина „стратегическо партньорство” между Руската Федерация и Северноатлантическия съюз ще изглежда най-малкото нелогично и неоправдано. Успехът, достигнат само по отделни направления от руско-натовското сътрудничество, да кажем по въпросите за противодействие на пиратството и тероризма, както и в сферата на ядреното неразпространение, което едновременно се признава и от Москва, и от щабквартирата на алианса в Брюксел, засега дава основание да се говори само за позитивно „ограничено партньорство” между страните.

Posted on 19.09.2012, in Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: