2012 – година на фундаментални геополитически промени


В историята има периоди, когато, за много кратко време, в международната система се осъществяват радикални промени. Последният такъв период беше 1989-1991. Тогава рухна Съветската империя. Настъпи краят на японското икономическо чудо. Беше подписан Договорът от Маастрихт, довел до появата на днешна Европа. Събитията на площад Тянанмън формираха Китай като пазарна икономика, ръководена на несменяемата Комунистическа партия и т.н. Фундаменталните компоненти на международната система се промениха коренно, което пък доведе до промяна на правилата през следващите 20 години.

Сега също преживяваме подобен цикъл, който започна през 2008 и продължава до днес. През този период Европейският съюз престана да функционира така, както допреди пет години и тепърва му предстои да определи новата си форма. Китай пък навлезе в сложен, в икономическо и социално отношение, период, тъй като световната финансова криза нанесе сериозен удар по неговата експортно ориентирана икономика, а китайските стоки стават все по-неконкурентоспособни заради инфлацията. Изтеглянето на американските войски от Ирак предостави на Иран възможност да укрепи влиянието си, което може да промени съотношението на силите в региона. Паралелните промени в Европа, Китай и Близкия Изток откриват възможност за появата на нова структура на международните отношения на мястото на световния ред, формирал се през 1989-1991.

Прогнозата ни за 2012 се базира на идеята, че днес сме в средата на процеси, които можем да дефинираме като промяна в устройството на света. Тези процеси все още продължават, затова следва отделно (и подробно) да разгледаме бъдещето на Европа, Китай и Близкия Изток, преди да направим някои изводи. Настоящата прогноза за 2012 е уникална в смисъл, че не става дума просто за прогноза за една от поредица години, за които са характерни едни и същи реалности. По-скоро става дума за година, прогнозите за която говорят за формирането на нова реалност и преразглеждане на принципите на функциониране на света.

Вероятно, 2012 няма да бъде последната година в този процес на трансформация. По същия начин и 1991 не стана последната за процесите от онзи период. Но също както 1991 беше годината, когато стана ясно, че предишният свят на студената война вече не може да съществува, 2012 е годината, когато окончателно ще стане ясно, че е дошъл краят на света, възникнал след студената война и на сцената са се появили нови играчи и нови движещи сили.

Европа

Европейският съюз и еврозоната ще продължат да съществуват през 2012, а финансовата криза в Европа ще се стабилизира, поне за известно време. Експертите на „Стратфор” обаче очакват, че континентът ще продължи дългото и болезнено свличане в бездната на задълбочаващата се криза. Предполагаме, че през 2012 изтичането на капитали от периферните европейски държави ще се ускори, тъй като инвеститорите от Европа и извън нея губят доверието си в европейския модел. Предполагаме също, че оказването на финансова помощ може във всеки момент да бъде прекратено, при необходимост да се окаже натиск върху едно или друго правителство и да му бъде наложено да предприеме реформи на финансовата система, което пък ще породи финансови страхове.

Независимо от това обаче, движещата сила на промените в Европа ще бъде политическа, а не икономическа. Германия, която открива нови възможности за себе си в условията на финансовата криза, ще използва финансовото и икономическото си предимство, опитвайки се да промени структурата на еврозоната в своя полза. Същността на този опит за „реформиране” е налагането на стриктен финансов контрол върху колкото се може повече европейски държави, чрез новия междуправителствен договор (т.нар. фискален пакт) и националните институции на отделните страни. Като цяло, очакваме, че тези опити няма да бъдат успешни. Прехвърлянето на управлението на бюджета в ръцете на чужда държава би било най-трагичната жертва на националния суверенитет в този европейски експеримент – жертва, против която твърдо се обявават повечето европейски правителства. Германия обаче, ще разчита през 2012 на шест ключови предимства за да наложи плана си. На първомясто, през 2012 ще има малко на брой избори, затова населението на повечето европейски държави няма да може да бъде консултирано по този повод. От всички държави в еврозоната, само във Франция, Словакия и Словения са насрочени поредните национални избори. От тези три страни, френските избори са от ключово значение: отношенията между Франция и Германия са в основата на европейската система и евентуален сериозен конфликт между тях ще означава край на ЕС. Ако Германия склони да направи компромис заради някого, това ще е Франция, а пък ако Франция се нуждае от подкрепата на някоя друга държава за да съхрани позициите си, това е Германия. Следователно, тези две държави са решени засега да продължат да си сътрудничат, а не да се конкурират и, както смятаме, партньорските им отношения ще се запазят през цялата 2012. За щастие на Германия, френските избори са насрочени в самото начало на процеса на ратификация, затова вероятността за евентуални промени в немския план ще стане ясна доста рано.

На второ място, Германия ще се нуждае от одобрението на само 17 държави от еврозоната, а не на всичките 27 членки на ЕС, за да реализира плана си. Това че Обединеното кралство излезе от играта е доста неприятно за привържениците на панеевропейския процес, но няма да попречи за реализацията на плана на Берлин.

На трето място, процесът на утвърждаване на договор, като този, ще отнеме доста време и някои аспекти на процеса на реформиране могат да бъдат преразгледани. Европейските лидери подписаха новия договор през март, а през остатъка от годината и началото на 2013 той ще трябва да бъде ратифициран от отделните страни-членки. Внасянето на съответните поправки в националните конституции с цел да се угоди на Германия може да се окаже най-неприятния елемент на този процес, но в повечето случаи те могат да бъдат отложени за 2012, а решението на европейските институции относно това, как е преминал процесът на конституционни промени ще се появи още по-късно. Подобни отсрочки позволяват на политическите лидери да отложат най-рискованите в политически план етапи от този процес с месеци или дори години.

На четвърто място, германците се стремят да оказват сериозен натиск върху останалите. За практически всички държави от ЕС Германия е основния потребител на техния износ, а този износ е от ключово значение за борбата с безработицата в тях. През 2011 Германия използва икономическото и финансовото си предимство като лост за въздействие с цел свалянето на законно избраните правителствени ръководители на Гърция и Италия и замяната им с назначени отгоре бивши чиновници от ЕС, които в момента усилено работят за внедряването на отделни аспекти на германската програма. И през 2012 Берлин ще може да използва подобни лостове за да оказва натиск върху другите европейски държави.

Най-вероятно, срещу германските планове ще се обявят Ирландия, Финландия, Испания и Холандия. Ирландците искат смекчаване на условията за извеждане на страната им от кризата и заплашват, че ще поискат национален референдум, резултатът от който може да провали целия ратификационен процес. Според финландските закони, за да бъдат ратифицирани някои аспекти от договора, се изисква те да бъдат подкрепени от 2/3 от депутатите в Парламента. Традиционно проевропейски настроеното правителство на Холандия пък представлява крехка коалиция, която може да взема решения, само с подкрепата на всички партии, една от които е настроена крайно скептично по този въпрос. На Испания пък ще се наложи да приеме най-болезнените мерки за строги икономии, ако процесът на реформиране породи някакво доверие – и ще трябва да го направи на фона на рекордната безработица и свиване на икономиката. Ако Гърция действително реши да проведе нови избори през 2012, заинтересованите страни в Европа ще се опитат да гарантират, че новото правителство в Атина няма да спре да сътрудничи с Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия и МВФ. Нито един от тези проблеми не може автоматично да породи конфронтация, но те трябва да бъдат решени за да се гарантира успешната ратификация и германците ясно дадоха да се разбере, че разполагат с множество инструменти за принуждаване на правителствата на другите европейски държави.

На пето място, европейците са уплашени, които ги кара да действат така, както обикновено не правят – например, налагайки строги икономии или ратифицирайки договори, които не им харесват. Принципното съгласие да жертват суверенитета си за да бъде запазен европейския икономически модел, може да им се стори оправдана сделка. Истинска политическа криза няма да настъпи поне докато тази жертва на суверенитет не премине от теоретичната в практическата сфера, а през 2012 това със сигурност няма да се случи. Политическата гъвкавост на европейските правителства цели да отсрочи непоносимата икономическа катастрофа още известно време.

Икономическата отсрочка на катастрофата е шестото предимство на Германия. Основният играч тук е ЕЦБ. Финансовата криза има два аспекта: несъстоятелните европейски правителства вървят към фалити, които ще разрушат европейската система, а европейските банки (основните купувачи на дълговете на държавите от континента) са откровено неплатежоспособни и крахът им ще унищожи европейския модел.

През декември 2011 ЕЦБ обяви, че възнамерява да изразходва 20 млрд. евро на седмица за да купува държавни ценни книжа на вторичните пазари, с цел да подкрепи изпадналите в трудно положение европейски правителства, и да удължи в неограничен обем дългосрочните нисколихвени заеми на европейските банки за поддържане на ликвидността. Програмата за ценните книжа е достатъчно мащабна за да доведе, на теория, до закупуването на ¾ от всички очаквани емисии на ценни книжа на европейските правителства през 2012, а още първият ден от реализацията на кредитната програма ще позволи на изпитващите затруднения банки да получат нов кредит от 490 млрд. евро.

Взети заедно, тези две мерки ще намалят вероятността за финансов крах на еврозоната през 2012, но до голяма степен ще влошат конкурентоспособността и икономическата ефективност на европейските държави. Решението на този проблем обаче, може да бъде отложено за по-късно. Засега действията на ЕЦБ ще дадат възможност за поемане на дъх, в икономически и политически смисъл. В икономически смисъл – защото могат да бъдат смекчени суровите мерки за икономия, а в политически – защото се запазва усещането, че Германия е готова на известен малък компромис по отношение на бюджетната дисциплина днес, за да постигне по-голямата си цел за установяване на бюджетен контрол утре. Тоест, дори ако финансовата подкрепа не се окаже достатъчна за да осигури благоразположението на другите европейски държави, тя несъмнено ще позволи на германците да спечелят време.

Когато обаче нещата опрат до ратификацията на подписания през март договор, враждебността на европейските държави към Германия и ЕС ще се засили. В основна тема на дискусиите в целия свят ще се превърнат опитите на държавите да се защитят от това, което им излежда като нарастваща и нежелателна намеса на Германия във вътрешните им работи. На национално равнище, задълбочаването на кризата ще доведе до всеобщо възмущение от суровите мерки за икономия на правителствата. Практически пълното отсъствие на насрочени за 2012 редовни избори ще лиши европейците от нормалната за тях „предпазна клапа”, под формата на центристки опозиционни партии, и ще провокира ръст на националистическите и екстремистки движения и масовите вълнения.

Политическият и финансов хаос ще се запази, докато Германия ще води преговори с другите държави от еврозоната относно новия договор. Макар че в центъра на тези преговори е крайно нееднозначният отказ от национален финансов суверенитет, Европа, най-вероятно, ще бъде принудена да приеме новия договор, защото евентуалният му провал може значително да ускори краха на политическите структури на ЕС, освен това той няма да влезе в сила през 2012.

Постсъветското пространство

През 2012 Кремъл ще се сблъска с много проблеми: обществени вълнения, реорганизация на руската политическа структура (вътре и извън Кремъл) и сериозни политически промени, свързани с финансовата криза в Европа. Общественото недоволство, демонстрирано в края на 2011 и активизирало се в периода до президентските избори през март 2012, ще продължи да съществува макар и в по-малки мащаби. На руския лидер Владимир Путин ще се наложи да преформатира политическия ландшафт, отказвайки се от схемата, в която доминира собствената му партия, в полза на нова схема, отчитаща нарастващата подкрепа за националистите и новото поколение млади либерални активисти. Едновременно с това, Путин ще реорганизира кръга от верни на Кремъл хора, позволили на вътрешната конкуренция да отвлече вниманието им от тяхната роля за решаване проблемите с общественото недоволство в Русия и финансовите трудности. Нищо от това не може сериозно да навреди на авторитета на Путин. Освен това обаче, през 2012 Кремъл ще трябва да преразгледа икономическата си политика, за да внесе някои корекции в предишните си планове, включително за очакваните милиардни инвестиции от Европа в най-стратегическите сектори на руската икономика. Кризата в Европа ще доведе до това, че много от тези инвестиции ще бъдат сериозно съкратени, затова на Кремъл ще се наложи да преразгледа икономическата си стратегия за модернизация и приватизация и да финансира много проекти самостоятелно. Путин обаче ще съумее да преодолее всички тези препятствия, макар че това ще струва на Кремъл доста усилия. Освен това, нито един от тези фактори не може коренно да промени основното направление на руската политика – както на вътрешната, така и на външната.

Укрепването на позициите на Русия

През 2012 Русия ще продължи да укрепва влиянието си на територията на някогашната съветска периферия, в частност, тя ще оформи отношенията си с много постсъветски републики. Русия ще се опре на своя Митнически съюз с Беларус и Казахстан, опитвайки се да го трансформира в Общо икономическо пространство (ОИП). Тази по-голяма организация ще посволи на границите на руското влияние в Минск и Астана и, възможно, в новите членове на съюза, като Киргизстан и, евентуално, Таджикистан, да преминат от икономическата към политическата сфера и в сферата на сигурността, доколкото днес Москва поставя основите за формирането, в крайна сметка, на един Евразийски съюз, който (както се надяват в Кремъл) ща стане факт към 2015.

Тъй като шансовете на Украйна да се сближи с Европейския съюз намаляват, Киев, рано или късно, ще осъзнае, че Москва е единствената външна сила на която си струва да разчита. Русия пък ще може да се възползва от неспособността на Украйна да маневрира и ще получи достъп до стратегическите украински активи, включително вероятния контрол над миноритарните акционери в системата за доставки на природен газ. Украйна обаче ще продължи да се съпротивлява на официалното оформяне на руското влияние посредством ОИП, запазвайки определено ниво на сътрудничество със Запада.

В балтийските държави, които за разлика от другите постсъветски републики са активни членове на НАТО и ЕС, крайната цел на Русия ще бъде неутрализацията на прозападната и антируска политика на техните правителства, като в Латвия Кремъл плътно ще се доближи до постигането и именно през 2012. Той няма да действа толкова успешно по отношение на Литва, но последната не е в състояние да повлияе сериозно върху руските маневри в региона заради трудностите, с които постоянно се сблъскват основните и съюзници НАТО и ЕС.

Русия и Западът

Русия ще продължи да търси изход от различните кризисни ситуции в отношенията и със Запада (и най-вече със САЩ и НАТО), опитвайки се да оформи отношенията си с Европа. Ще продължи противооставянето между Москва и Вашингтон по въпросите на Противоракетната отбрана и подкрепата на САЩ за Централна Европа, като руската реакция на продължаващия конфликт ще бъде усилване на натиска върху Централна Европа в сферата на сигурността и укрепване на икономическото и присъствие в региона. Русия ще използва тези кризи за да задълбочи разцеплението между европейските държави, между европейците и САЩ и вътре в НАТО, като ясно дава да се разбере, че прави това по принуда. Ситуацията в сферата на сигурността ще стане по-напрегната, но Москва няма да скъса напълно отношенията си със САЩ. Освен това Русия ще използва финансовите и политически кризи в Европа за да укрепи влиянието си в стратегическите държави и сектори. Москва и Берлин ще продължат да поддържат тесни отношения, особено в сферите на икономиката и сигурността, но Русия ще фокусира вниманието си върху Централна Европа в сферите на сигурността и енергетиката, както и върху натрупването на активи. В Европа руснаците няма да имат истински противници, защото европейците ще бъдат погълнати от вътрешните си проблеми и тези на ЕС, като цяло. Това обаче не означава, че Русия ще разполага с „безплатен пропуск” в Европа, тъй като все пак ще и се наложи да се справя с вътрешните последици от кризата, поразила нейните съседи.

Централна Азия

През 2012 стабилността в Централна Азия ще бъде ерозирана от множество фактори, но през настоящата година те няма да доведат до мащабен прелом в региона. В целия регион обаче ще нарастват протестите заради влошаващата се икономическа ситуация, като това важи особено за Казахстан, но тези протести няма да излязат извън рамките на региона и няма да провокират разрушително насилие. Сериозните проблеми в банковия сектор на Казахстан могат да доведат до финансова криза, макар че правителството ще съумее да се справи с проблемите и да не допусне кризисно развитие през 2012, използвайки натрупаните средства от петролните продажби.

По-сериозен проблем е нарастващата военна активност на ислямистите в региона. Отделни нападения ще имат място в Казахстан, а Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан могат да се сблъскат с нарастващ брой терористични атаки. Те обаче няма да позволят на ислямистите да постигнат стратегическата си цел – свалянето на светските режими и обединяването на противниците им в транснационално движение, способно да дестабилизира ситуацият в целия регион. Освен тези проблеми, допълнително политическо напрежение ще породи очертаващата се необходимост от смяна на лидерите в Казахстан и Узбекистан, прекалено дълго заемали своите постове. Въпреки това, ако не станем свидетели на внезапната смърт на някой от тези лидери, не бива да очакваме някакви мащабни политически поврати в тези две държави.

Иран и саудитската дилема

Опитите на Иран да разшири влиянието си ще се превърнат в основната тенденция в Близкия Изток през 2012. Изтеглянето на американските войски от Ирак превърна Иран в най-мощната военна държава в Персийския залив, но Техеран не може да разчита, че САЩ ще бъдат ограничени в действията си до края на 2012, освен това Турция, която е стествения балансьор на Иран в региона, постепенно, макар и бавно, набира сила. Това означава, че опитите на Иран да консолидира и разшири влиянието си в региона ще се ускорят. Въпреки това, иранците ще продължат да действат в условията на наложените им сериозни ограничения и няма да могат радикално да променят в своя полза политиката в региона.

Най-силно ще усети иранската експанзия Саудитска Арабия. Членовете на кралското семейство вече се съмняват, че САЩ имат сили и желание изцяло да гарантират интересите на Риад. Отчитайки слабите места на Саудитска Арабия, държавите от Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив се опасяват, че ако Иран не ограничи усилията си с Ирак, може да обърне в своя полза продължаващите шиитски бунтове в Бахрейн и населената с шиити източна провинция на Саудитска Арабия, където са концентрирани основните петролни находища. През 2012 Саудитска Арабия ще продължи опитите за укрепване и консолидация на отбранителната способност на държавите от Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив за да предотврати иранската заплаха, но тези усилия няма да заменят в достатъчна степен присъствието на САЩ и ролята им на гарант за сигурността, която изпълняваха досега. Най-важният елемент в регионалната стратегия на Иран през 2012 ще бъде опита му да принуди Риад да склони на компромис, който ще е от полза за Техеран и може да осигури на Саудитска Арабия известна отсрочка. Подобно развитие може да доведе до временно премирие между двамата противници, но имайки предвид трудностите пред Иран и недостига на време, Саудитска Арабия най-вероятно ще остане част от американската структура за сигурност в региона – заради липсата на други варианти.

Безредиците в Ирак и Сирия

Последиците от иранската експанзия ще бъдат най-очевидни в Ирак и Сирия. В Ирак, основната задача на Техеран е обединяването на шиитите от различните съперничещи си групировки. Докато раздробеното шиитско ръководство ще се опитва да укрепи влиянието си, с подкрепата на Иран, иракските сунитски и кюрдски фракции ще бъдат принудени да преминат в глуха защита. Тази етнорелигиозна борба и вакуумът в сферата на сигурността, възникнал след изтеглянето на американските войски, като цяло, ще влошат ситуацията със сигурността в Ирак. Междувременно, Турция ще се опита да ограничи разширяването на иранското влияние в Северен Ирак, създавайки за целта политически, икономически, разузнавателни и военни структури там.

По отношение на Сирия, крайната цел на Саудитска Арабия, Турция и САЩ ще бъде ерозията на основите на влиянието на иранските шиити чрез сваляне режима на сирийския президент Башар Асад. Но без пряка военна намеса, сирийският режим, най-вероятно, няма да бъде свален – Асад ще продължи борбата, стараейки се да потисне бунтовете вътре в страната. Ограничените средства на режима в борбата с кризата ще го принудят в още по-голяма степен да се опре на иранската подкепа, което ще позволи на Техеран да засили присъствието си в Средиземноморието.

Все пак, експертите на „Стратфор” не изключват макар и малката вероятност, че кланът Асад ще бъде принуден да се оттегли от политическата власт. Подобен изход може да провокира религиозна битка средите на новите управляващи. Целта на Иран в Сирия е там да управлява режим (без значение, кой точно го оглавява), който да е добре настроен към иранските интереси, но възможностите на Техеран да влияе върху ситуацията са доста ограничени, затова намирането на подходяща замяна на лидера, която да гарантира съхраняването на режима, е доста сложна задача. Струва си да отбележим, че битката за Сирия няма как да не се прехвърли и в Ливан. В този смисъл, на Ливан предстои трудна година, защото споровете между Иран и Саудитска Арабия в Леванта ще се усилят.

Битките на Анкара

Погълната от проблема за нестабилността по собствената си периферия, Турция ще продължи да се сблъсква със сериозни предизвикателства пред своята хегемония в региона. Въпреки гръмките изявление на турските официални лица, Анкара няма да предприема съществени и открити военни действия в Сирия, докато намесата срещу режима в Дамаск се ръководи от САЩ (подобен сценарий е невъзможен, според експертите на „Стратфор”), макар че ще продължи да опитва да подкрепя и  формира сирийската опозиция и да балансира иранското влияние в Ирак. Тоест, Турция ще съсредоточи усилията си за поддържане на прилични отношения с Техеран, въпреки нарастващото напрежение между тях. Икономическата ситуация в Европа ще забави икономическия растеж в Турция, военната активност на кюрдите ще продължи да бъде сериозна заплаха, а опасенията за здравословното състояние на турския премиер Реджеп Ердоган могат да принудят правителството да се концентрира върху вътрешните проблеми, опитвайки се да прокара спорния пакет поправки на Конституцията. На външнополитическия фронт  Турция ще се опита да подпомогне възхода на политическите ислямисти, особено в Египет и Сирия, но собствените проблеми на Анкара няма да и позволят да предприеме някакви по-значими стъпки в тази посока.

Политическият преход в Египет

Бурният политически преход в Египет доведе до доминация на ислямистите в парламента, усложнявайки по този начин задачата на управляващия военен елит, който се опитва да удържи властта в свои ръце. В най-добрия случай, демократичният преход ще е само частичен. Раздробената египетска опозиция и безсилният парламент ще бъдат раздирани от вътрешни конфликти и няма да успеят да надделеят над воените по важните стратегически въпроси. Така, воените ще продължат да представляват фактическата власт в страната.

Вълненията, породени от плачевното състояние на египетската икономика, ще създадат по-сериозни проблеми на военните, отколкото политическата опозиция. Концентрацията на усилията за решаване на икономическите и политически проблеми на страната, рязко ще понижи способността на египетските управляващи да контролират нейния „Синайски буфер”, което пък ще доведе до ръст на напрежението в отношенията с Израел. И двете страни обаче ще продължат да спазват условията на мирният договор, който беше в основата на израелско-египетските отношения в продължение на дълги години.

Програмата на ХАМАС

ХАМАС ще се възползва от постепенно нарастващото политическо влияние на ислямистите в целия регион, надявайки се да се превърне в прагматична и приемлива алтернатива на „Фатах” за правителствата на съседните арабски държави и Запада. Тези стъпки ще помогнат на ХАМАС да се предпази от последиците от потенциалната криза на режима в Сирия (където се базира политическото ръководство на организацията) и да подобри отношенията си с Египет, Йордания и Саудитска Арабия. В същото време ХАМАС ще запази готовност, в очакване на подходящите тактически възможности, да „взриви” сигурността на Синайския полуостров, надявайки се да провокира криза в отношенията между Египет и Израел.

Вътрешните проблеми на Египет и нарастващите възможности на ХАМАС ще стимулират ръководството на Йордания да укрепи връзките си с ислямистката организация. Това пък ще позволи на режима в Аман да справи с протестите вътре в страната, да спечели доверието на ислямистите, да урепи отношенията си с „Фатах” и да наблюдава внимателно действията на ХАМАС, докато йорданската монархия опитва да се приспособи към промените в регионалната динамика.

Източна Азия

Три фактора ще определят събитията в Източна Азия: китайският отговор на икономическата криза и евентуалните безредици на фона на предстоящите промени по върховете на властта; дълговата криза в ЕС и икономическият спад заради намалялото търсене на експортна продукция от Източна Азия; взаимодействието със САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Финансовата криза от 2008 демонстрира една присъща на китайската икономика слабост, която, също както при влиятелните предшественици на Китай в Източна Азия, е свързана със специфичния модел на икономически растеж, в чиято основа са износът и управляваните от правителството инвестиции. Макар че Пекин от доста време насам е наясно за необходимостта да осъществи преход към по-балансиран икономически модел, продължаващият спад в Европа и опасенията от нова глобална криза, принудиха правителството да приеме предизвикателството и да се заеме веднага с преструктурирането на икономиката, преставайки да отлага началото на реформите. Дори и в най-добрите времена, преориентацията на гигантска икономика, като китайската, може да се окаже доста трудна задача, освен това необходимостта от промени възниква днес, на фона на смяната на държавното ръководство, когато Пекин е особено възприемчив към всички опасности. Имайки предвид, че линията на Политбюро ще се промени през октомври, а в началото на 2013 начело на страната ще застанат нови лидери, Китайската компартия концентрира вниманието си върху поддържането на социалната стабилност за да съхрани наследството на отиващия си лидер и укрепи легитимността на новото ръководство.

Евентуален рязък спад в икономическия растеж ще представлява сериозна заплаха за Китай през 2012. Очаква се, че през тази година Китай ще преживее умерен спад в темповете на развитието си, заради отслабването на експортния сектор, резкия спад на пазара на недвижими имоти и на инвестициите, както и заради рисковете за банковия сектор. Пекин разчита, че този спад ще се задържи на приемливо равнище, поне в рамките на годината, докато не се осъществи смяната на ръководството. Рязкото понижаване на търсенето на китайски стоки в Европа ще навреди на експортния сектор, където показателите на растежа вероятно ще се увеличат незначително. Този спад в търсенето на външния пазар ще застраши вече отслабената експортно ориентирана обработваща индустрия, която се сблъсква с по-високите цени на суровините, комуналните услуги и работната ръка, както и с повишаващият се курс на юана, което свежда до минимум възможната и печалба. Китай ще се опита да компенсира тези процеси, преориентирайки се, отчасти, към износ за САЩ и разширявайки присъствето си на развиващите се пазари в Югоизточна Азия, Латинска Америка или Африка, макар че това няма да му помогне да преодолее изцяло загубите от кризата в Европа. Нещо повече, втвърдяването на политиката на търговски протекционизъм заради икономическия спад и по политически причини – особено в предверието на предизборната кампания в САЩ – вероятно ще доведе до това, че китайските производители ще се окажат в епицентъра на търговските спорове, което ще направи положението им още по-уязвимо. Затова Пекин ще прибегне към традиционните иструменти, включително целевите кредити, намаляването на данъците и преките субсидии, за да смекчи риска от ръст на безработицата и фалити в индустриалния сектор, преживяващ финансови затруднения.

Тъй като Пекин е наясно, че ако още веднъж реши да прибегне до мащабно бюджетно- финансово стимулиране и отпускане на банкови кредити, както направи през 2008-2009, това ще има разрушителен ефект и ще застраши националната икономика, той залага на няколко други варианти на действие в краткосрочна перспектива, включващи използването на правителствени инвестиции за поддържане на икономическия растеж през 2012. Пекин ще възобнови и ще реализира няколко мащабни проекти за развитие на инфраструктурата, дори с цената на появата на излишни производствени мощности и недостатъчна производителност. Но спадът в сектора на недвижимите имоти, чиито дял в БВП е 10% и където са съсредеточени ¼ от фиксираните капиталовложения (вследствие на по-суровите мерки, предприети от Пекин от 2010 насам), представлява една от най-сериозните заплахи за китайските опити да бъде стабилизиран икономическият растеж. Имайки предвид, че проектите за осигуряване на достъпни жилища (китайският план за компенсиране на негативните последици от спада в цените на недвижимите имоти и отслабналото инвестиране) едва ли ще постигнат крайната си цел, Пекин вероятно ще смекчи твърдата си политика в сектора на недвижимите имоти през 2012, опитвайки се избегне хиперкомпенсацията, което ще доведе до възстановяване на пазарите след кризата и инфлация при цените на недвижимите имоти. Управляващата Комунистическа партия обеща, че ще поеме контрола по решаването на тези проблеми, затова евентуалната и неспособност да го направи може да ерозира доверието на китайците към нея.

Продължаващият интензивен кредитен бум, в съчетание с необходимостта да се изплащат просрочените кредити, взети в периода на стимулиране на икономиката през 2008-2009, ще увеличат риска от проблемни кредити. Реалният дял на неизплатените кредити през следващите няколко години може да нарасне до 8-12%. Сроковете на изплащане на поне 4,6 трилиона юана (729 млрд. долара) от вътрешния дълг, който, по оценки на правителството, се равнява на 10,7 трилиона юана, ще настъпят през следващите три години и Пекин очаква, че 2,5 трилиона от 3-те трилиона юана от общия риск няма да бъдат платени. Рискът от лоши кредити, дългът от 2,1 трилиона юана от инвестициите в железопътния сектор и масовите неофициално отпуснати кредити в сенческата банкова система, която значително се разрасна вследствие на по-тежките условия за отпускане на кредити, представляват системна заплаха за китайския банков сектор. Възможно е, през 2012, на Пекин да се наложи да предприеме някакви превантивни мерки, например за рефинансиране или инвестиции на капитали за да гарантира, че китайските банки ще съхранят доверието към финансовата система на страната. Изправено пред необходимостта да избира между краткосрочната стабилизация и фундаменталните реформи – в дългосрочна перспектива, китайското ръководство ще избере първото, отлагайки развитието на кризата, но, паралелно с това, увеличавайки мащабите и, когато тя все пак стане неизбежна в бъдеще.

Отчитайки неопределеността на икономическата ситуация и политическата уязвимост, характерна за прехода към ново ръководство, политическият елит в Пекин се опитва да постигне консенсус във висшите си кръгове. От времето на събитията на площад Тянанмън насам, той е наясно, че фракционните борби в подобен преломен момент могат да се окажа сериозен риск, затова следва да очакваме, че китайското ръководство ще вземе необходимите мерки за укрепване на идеологическия и културен контрол на всички нива в Партията, както и във всички обществени слоеве. В същото време, фактът, че приоритет за Пекин е плавният преход във властта, ще означава, че той ще започне да се отнася по-малко търпимо към действията, които биха могли да доведат до дестабилизация, макар че вече разполага с достатъчно ефективни превантивни методи за контрол над обществото и е в състояние да управлява общественото недоволство, което, най-вероятно, ще нарасне заради влошаващата се икономическа ситуация.

На международно равнище, Китай ще продължи да ускорено да трупа ресурси и да реализира стратегията си на мащабни инвестиции в чужбина. С нарастването на вътрешните проблеми, Китай може да реши да се възползва от външнополитическите спорове, за да намали общественото недоволство. В очакване на нарастващ натиск от страна на САЩ в сферата на икономиката и търговията заради президентските избори в края на 2012 и стратегическото американско проникване в зоните по китайската периферия, Пекин ще се стреми да ограничи до минимум грешките си и да отстои независимостта в отношенията със САЩ, като паралелно с това подготвя отговора си на американската намеса. Междувременно, Китай ще се опита да балансира националистическите инициативи, укрепвайки отношенията си със съседите (и най-вече с претендентите за островите в Южнокитайско море, Индия и Япония) и противопоставяйки се на евентуалните американски опити за ограничаване на китайското икономическо влияние в региона и блокиране маршрутите на доставките от и за Китай. Държавите, претендиращи за островите в Южнокитайско море, включително Малайзия, Филипините и Виетнам, ще реагират на това като увеличат покупките на оръжие, извличайки определена полза от опитите на САЩ да „сдържат” Китай.

Повечето азиатски държави, демонстриращи значителен икономически растеж след кризата, през 2010 и началото на 2011, ще се сблъскат със спад в темповете си на растеж на фона на глобалната икономическа криза. В качеството си на най-важен икономически партньор на много държави от региона, Китай ще увеличи мащабите на своята икономическа помощ и търговията си с Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН) за да укрепи влиянието си в тях. Пекин се надява да си гарантира икономическа доминация в региона, чрез оказването на безвъзмездна помощ, внос на потребителски стоки, валутни операции и регионални търговски споразумения, но китайците могат да се сблъскат с проблеми в отношенията си с други държави, като САЩ и Япония например.

Смъртта на лидера на Северна Корея Ким Чер Ир усили неопределеността за бъдещето на Корейския полуостров. Първите шест месеца на 2012 ще бъдат решаващи, тъй като на фона на прехода във властта единството на режима ще бъде подложено на изпитание. Структурата на ръководството, в което влизат граждански и военни елементи, беше формирана неотдавна с цел да се укрепи ролята на Работническата партия на Корея, като един от стълбовете на властта, и да се балансира ролята на военните, но този процес все още не беше приключил в момента на смъртта на Ким. Много малко вероятно е лидерите на Северна Корея да променят радикално направлението на външната политика на Пхенян, поне в близко бъдеще. Първоначално, те ще съсредоточат усилията си върху вътрешните проблеми и ще гледат да избегнат каквато и да било внезапна промяна в основните вектори на севернокорейската външна политика, което би могло да дестабилизира режима или да доведе до значително усилване на външния натиск. Китай пък ще търси удобен случай за да усили влиянието си на Корейския полуостров в периода на преход във властта. Освен това, двустранните преговори със САЩ за възобновяване на шестстранните преговори отбелязаха известен прогрес преди смъртта на Ким Чен Ир и Пекин, вероятно, ще възобнови преговорите в този формат през 2012.

Афганистан

Кампанията на САЩ в Афганистан няма да може да поддържа необходимото ниво на военно присъствие достатъчно дълго, така че да бъде постигната военна победа над Движението Талибан и неговите фракции и да се възстанови мирът. В същото време талибаните няма да са в състояние да прогонят със сила американците и съюзниците им от страната. През 2012 ще се наложи да бъде решен въпросът за структурата на военното присъствие в Афганистан, за да се формулира военната стратегия до 2014. САЩ и съюзниците им ще продължат да воюват с талибаните и през 2012, макар че афганистанските въоръжени сили ще поемат все по-голяма отговорност за военните операции срещу бунтовниците. Вашингтон ще продължи да обмисля вероятността за постигането на политическо споразумение с Движението Талибн, но това едва ли ще се случи през 2012.

Но най-значимата тенденция в Южна Азия ще бъде продължаващата политическа еволюция на Пакистан. Докато другите държави, включително Иран, са заинтересовани от формирането на бъдещия политически пейзаж в Афганистан, Пакистан продължава да остава в „сърцето” на афганистанската война. В тази връзка, търканията в отношенията между САЩ и Пакистан ще продължат да нараства през 2012, докато Вашингтон не постигне някакво споразумение с Исламабад, на който ще се наложи да следи за развитието на ситуацията в региона след изтеглянето на американските войски. Политическото, религиозно, етническо и идеологическо напрежение вътре в страната ще продължи да нараства, като последиците и ще засегнат не само Пакистан, но и Афганистан, както и американско-пакистанските отношения.

Латинска Америка: Мексико

През първата половина на 2012 в Мексико ще тече кампанията за президентските избори, насрочени на 1 юли. Съществува възможност да бъде сложен край на 12-годишното управление на Партията на националното действие. Изправена пред нарастващо обществено недоволство от ръста на насилието, през последните пет години партията загуби голяма част от доверието на гражданите, което може да помогне на Институционната революционна партия и новосъздадената Революционно-демократическа партия. Очакваме, че администрацията на отиващия си президент Фелипе Калдерон няма да приеме никакви важни закони, докато трите основни партии си съперничат за подкрепата на избирателите. Новия президент ще встъпи в длъжност на 1 декември, което означава, че до началото на 2013 неговата администрация няма да предприеме никакви по-значими стъпки.

Независимо от евентуалната смяна на управляващата партия, проблемите на Мексико ще продължат да съществуват. В страната бушува война между наркокартелите: картелът Лос Зетас контролира повечето транзитни коридори по източното мексиканско крайбрежие, а картелът Синалоа държи западното. Двата картела разширяват присъствието си в Централна Америка и поддържат тесни контакти с организираната престъпност в Южна Америка. Очакваме, че през 2012 те ще се активизират за да укрепят контрола си върху регионалните канали на наркотрафика, макар че мексиканските мафии ще продължат да са зависими от отношенията си с местната организирана престъпност в другите транзитни държави и в страните-производителки на дрога. Въпреки че Синалоа и Лос Зетас контролират значителна част от територията на Мексико, многобройните по-малки престъпни групировки продължават битката помежду си за достъп до ключовите транзитни възли, като Акапулко например. В същото време, няма да секнат сблъсъците между двата основни картела в такива ключови транзитни градове като Веракрус и Гуадалахара.

Постоянната конкуренция между различните мексикански престъпни групировки ще попречи на формирането на какъвто и да било алианс мажду Лос Зетас и Синалоа, който би им позволил да се откажат от насилието в името на гарантирането на по-големи печалби от наркотрафика. По същия начин правителството се сблъсква със сериозни ограничения в действията си срещу наркокартелите. То не може да си позволи публично да се откаже от опитите да сдържа със сила активността на картелите. Само че значителният ръст на военните операции срещу тях повишава риска от вълна на насилие в страната. Затова правителството ще се опита да акцентира върху социалната и икономическа политика, без да спира активната си борба с дейността на картелите.

Бразилия

През 2012 Бразилия ще се опита да смекчи последиците от кризата в Европа за собствената си търговия и притока на капитали. Имайки предвид обаче, че само 10% от бразилския БВП зависи от износа, страната ще се окаже много по-малко уязвима, отколкото други развиващи се държави. В политическата сфера, Бразилия ще концентрира вниманието си върху опитите да постигне баланс между икономическия растеж и инфлацията в периода на очакван спад, при разумни финансови разходи и парична експанзия. Тоест, през 2012 вниманието на Бразилия ще бъде ангажирано предимно с вътрешните и проблеми.Протекционистичната търговска политика ще изиграе значителна роля в опитите да бъдат защитени уязвимите отрасли на националната индустрия. На свой ред, отчитайки спада в световната търговия, Китай ще търси алтернативни пазари за износа си и тези две тенденции ще повишат напрежението между Бразилия и Китай през 2012. Ключови за бразилската вътрешна политика ще бъдат инициативите за гарантиране на сигурността в градовете и по границите, социалните програми, изграждането на инфраструктура и разработката на наличните петролни запаси.

Венецуела

Неопределеността относно здравето на венецуелские президент Уго Чавес силно затруднява прогнозирането на конкретната насоченост на политиката на тази страна през 2012. Несъмнено, ръководството и продължава да обмисля, кой от кръга около Чавес би могъл да го наследи, а нарастващото недоволство от статуквото сред електоралната база на Чавес ще се окаже най-силния политически фактор. Междувременно, опозиционните политически партии, които на този етап очевидно са готови да се обединят, ще получат възможността, за първи път от десет години насам, реално да се борят за властта. В тези условия, изборите през 2012 ще променят политиката на Венецуела. Макар че все още е трудно да прогнозираме конкретните резултати от тях, през 2012 вероятно ще се осъществи преход във властта от Чавес към нов лидер. Независимо кой точно ще управлява в края на годината, 2012 ще се характеризира с увеличаване на неопределеността в икономическата ситуация вътре в страната, периодични проблеми в инфраструктурата и лошо разпределяне на стоките от първа необходимост. Недоволството от това, както и ред други социално-икономически проблеми ще доведат до разрастване на протестите, но основната част от политическата активност ще бъде свързана с изборите.

Куба

Можем да очакваме, че бавните и предпазливи стъпки към преход във властта в Куба ще продължат и през 2012. Според нас, през този период ще бъдат реализирани ключови реформи, целящи в частност да направят кредитите и частната собственост достъпни за обикновените граждани и да бъдат смекчени ограниченията върху свободното придвижване на хора. На международната сцена основната задача на кубинските управляващи ще бъде да намерят баланса между исканията на САЩ за осъществяване на либерализация и зависимостта на страната от евтиния венецуелски петрол. Внезапното прекратяване на петролните доставки е малко вероятно, но политическият преход във Венецуела може да принуди Куба да обърне поглед към САЩ, като далеч по-влиятелен – и политически по-агресивен – икономически партньор.

Африка на юг от Сахара: Сомалия

През 2012 в тази страна ще продължи да се реализира стратегия на сдържането, насочена срещу сомалийските джихадисти, включително транснационалната групировка Ал-Шабааб и националистическите им съперници от Ислямския емират на Сомалия. Тази стратегия ще има три основни елемента. На първо място, силите на мисията на Африканския съюз в страната ще укрепят присъствието си в Могадишу. Както е известно, те включват миротворци от Уганда, Бурунди и Джибути, които ще бъдат подкрепени с допълнителни части от Сиера Леоне.

На второ място, кенийската армия ще засили контрола по границата със Южна Сомалия. Четирите хиляди кенийски войници, които са част от миротворческата мисия на Африканския съюз, ще удържат тази територии, препятствайки проникването в нея на сомалийските джихадисти. На свой ред, етиопската армия ще укрепи кордона по границата със Сомалия, пак с цел да не допусне джихадистите в тази зона. В същото време, отрядите на местното опълчение ще се сражават с джихадистите, използвайки тактиката на партизанската война. Съвместните усилия ще помогнат да бъдат прекъснати основните канали за доставки на джихадистите, но това няма да доведе да разгрома им. САЩ ще продължат тайните си операции на сомалийска територия.  Американските специални части и безпилотни самолети ще събират разузнавателни данни, предавайки ги на сомалийското правителство и неговите съюзници. Освен това, американските войски в Източна Африка и Африканския Рог ще останат в бойна готовност за нанасяне на удари по влиятелните сомалийски джихадисти и лидерите на Ал Кайда, ако възникне такава възможност.

Нигерия

В северната част на страната ще продължат въоръжените сблъсъци. Недоволният политически елит от Севера, който смята, че правителството на президента Гудлък Джонатан му е отнело политическата власт, ще се опита да използва бойците от ислямистката групировка „Боко Харам” за постигане на целите си. В рамките на кампанията си, чиято цел е да си върнат властта на изборите през 2015, тези политици от Северна Нигерия ще осигурят на „Боко Харам” необходимото оръжие и финансова помощ, гарантирайки на организацията и своята политическа протекция.

Това ще позволи на ислямистите да зачестят нападенията си срещу правителствени обекти в североизточната и северозападна част на страната. Впрочем, „Боко Харам” ще осъществи операции и в столицата Абуджа, но те едва ли ще са много. Декларациите на движението ще продължат да бъдат откровено агресивни и джихадистки, но интересите не техните покровители няма да им позволят да предприемат такива атаки (международни операции или нападения срещу чуждестранни политически или бизнес структури), които биха могли да провокират силна международна реакция и да ерозират влиянието на политическия елит от Севера.

В делтата на Нигер също ще наблюдаваме постепенна ескалация на военните действия. Макар администрацията на Джонатан да обеща, че ще ръководи страната само в периода 2011-2015, в лагера на президента ще нараства броят на онези, които искат той да остане за втори мандат начело на страната. Също както в Северна Нигерия, политическият елит от делтата на Нигер, включително самият Джонатан, ще възстановят отношенията си с местните въоръжени групировки, като Движението за освобождение на делтата на Нигер например.

През 2012 нападенията на активисти на движението ще бъдат сравнително редки и, в крайна сметка, няма да окажат влияние върху петролния добив, но ще създадат основата за контранастъпление на политическия елит от делтата на Нигер, която ще се нуждае от политически патронаж и в тази връзка ще трябва да реши, дали си струва да участва в следващите президентски избори.

Судан

Вътрешното противопоставяне между Судан и откъсналият се от него Южен Судан ще попречи на техните правителства да подпишат официален договор, определящ как ще се разпределят приходите от продажбата на петрол. Вместо това, те ще се придържат към ситуативни споразумения по този въпрос. Освен това, миротворците от ООН ще продължат да присъстват в Южен Судан и Дарфур, за да могат да реагират на сблъсъците между опълченските отряди по границата между Судан и Южен Судан. Така ще премине по-голямата част от годината, но, в крайна сметка, Хартум и Джуба вероятно ще постигнат неформално споразумение за делимитиране на границите си.

Южна Африка

ЮАР ще продължи да отделя най-голямо внимание на вътрешните конфликти, които ще пречат на опитите и да консолидира влиянието си в Южноафриканския регион. Управляващият Африкански национален конгрес ще трябва да се справи със съперничеството между собствените си фракции, което ще нараства с наближаване на изборите, насрочени за декември 2012. Президентът на ЮАР Джейкъб Зума ще се стреми да си гарантира втори мандат начело на Африканския национален конгрес, което автоматично би го направило кандидат за президент на страната на изборите през 2014. Паралелно с това, кръгът около Зума ще се опита да не допусне нито една опозиционна фракция на Конгреса да придобие толкова голямо влияние, че да може ефективно да се конкурира със сегашния президент.

Написано от Джордж ФРИДМЪН

* Авторът е сред най-известните съвременни американски геополитици, президент на Агенцията за стратегически анализи и прогнози „Стратфор”. Статията представлява традиционната годишна прогноза, изготвяна от агенцията.

Posted on 04.09.2012, in Международна политика. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: