Само Европа, Русия и Китай могат да ограничат експанзията на САЩ


Карта на СветаИзвестният американски икономически анализатор и геополитик Фредерик Уйлям Енгдал е роден на 9 август 1944 в Минеапълис. Завършва инженерни науки и право в Принстънския университет, след което специализира сравнителна икономика в Стокхолмския университет.

От началото на 70-те години работи като икономист и журналист на свободна практика в Ню Йорк и различни европейски страни, като значителна част от анализите му са посветени на енергийните проблеми и, в частност, на тези с петрола. След 1987, Уйлям Енгдал се установява в околностите на Франкфурт на Майн, където живее и до днес.

Сред най-известните му книги, превърнали се в бестселъри на запад, е „Век на войни: англо-американската петролна политика и новият световен ред” (2004), в която се анализира ролята на САЩ (в лицето на Збигнев Бжежински и Джордж Бол) при свалянето на иранския шах, през 1979, с цел да се въздейства върху петролните цени и да се спре съветската експанзия към топлите морета. През 2007 се появява „Семената на разрушението: скритата цел на генномодифицираните продукти”, а през 2010 излезе „Властта на парите: възходът и упадъкът на Американския век”.

–     Господин Енгдал, критиката на външната политика на САЩ от страна на американски експерт е сравнително рядко явление. Кога за първи път се усъмнихте в правилността на стратегията на Вашингтон?

–     Сегашното ми виждане по този въпрос се формира постепенно. Като „дете на студената война”, дълго време искрено вярвах, че Америка носи свобода, демокрация и прогрес на останалия свят. Когато, през 60-те години, завърших Принстънския университет, не се интересувах от геополитика, а мечтаех за кариера на юрист. Но след като седем години работих в САЩ, заминах за Европа за да защитя докторската си дисертация в Стокхолмския университет. По онова време Виетнамската война беше в разгара си и тъкмо тя ме накара да погледна по друг начин на поведението на моята страна в света. След като защитих дисертацията си, в продължение на десет години работих като журналист в Ню Йорк. Това бяха 70-те години, когато светът беше ударен от петролната криза. Наложи ми се да интервюирам мнозина представители на големите енергийни концерни. Именно разговорите с тях ме доведоха до извода, че кризата се манипулира от седем енергийни гиганта – петима американски  (Standard Oil, Shevron, Golf Oil, Mobil Oil, Texaco) и двама британски(British Petroleum и Royal Dutch Shell). Задълбавайки в историята на проблема, стигнах до още нещо, а именно, че още от началото на ХХ век тези концерни тясно си взаимодействат с най-големите банки на Уолстрийт и, особено, с банкерската фамилия Рокфелер. През 1984 се преместих да живея в Западна Германия и така отново получих възможност да гледам на света през очите на европейците.

–     В книгите и статиите си подробно анализирате, как през първата половина на ХХ век ролята на свръхдържава преминава от Великобритания към САЩ. Как става това?

–     Всъщност, посветил съм цяла книга на този въпрос – „Век на войни”. Още през 1913 в САЩ е създаден частен емисионен център – Федералният резерв, който поема печатането на долари (дотогава само държавите имат правото да печатат пари). Зад тази сделка стоят най-големите банкови къщи от нюйоркската Уолстрийт – семействата Рокфелер, Морган, Варбург и други. През Първата световна война те извличат невероятни печалби от доставките на оръжие, но по онова време глобалното господство все още не им е по силите. Едва когато, през 20-те и 30-те години, залезът на Британската империя става неизбежен, американският финансов елит започва да се подготвя за да поеме нейното наследство. Още през 1939, Фондация Рокфелер финансира секретния (в онзи момент) проект, озаглавен „Проучване за войната и мира”, който е възложен на създадения пак тогава Съвет по международна политика. Както е известно, в чисто военен план, Втората световна война е спечелена от Съветския съюз, а не от САЩ, но именно те съумяват да извлекат максимална изгода от разгрома на Хитлер. През 1944 е създадена Бретънуудската финансова система, в чиито рамки доларът бива обвързан със златния стандарт и се превръща в световна резервна валута. Това позволява на големите американски банки да поставят постепенно цялата глобална икономика под свой контрол.

–     Доколко САЩ се стремят да отчитат британския опит в процеса на изграждане на собствената си империя. Умните хора обикновено се учат от чуждите грешки.

–     Заимствайки британските геополитически доктрини, американският елит гледа да не допуска грешките на британците. Така САЩ формулират блестяща стратегия за глобална доминация – старателно избягвайки думата „империя”, те се представят за благороден защитник на демокрацията, човешките права и свободното предприемачество. Зад този образ обаче се крие класическа имперска доктрина, чиято същност много добре са формулирали още древните римляни: „Разделяй и владей!”. Естествено, елитът не може открито да декларира своите цели, тъй като американците са миролюбива нация и, по традиция, не се интересуват особено от международните проблеми. Специално за тях елитът създава пропагандния мит, че САЩ олицетворяват доброто в неговата битка със злото, в името на щастието на цялото човечество.

–     По-нататъшният успешен ход на САЩ към постигането на глобална доминация преминава през периода на студената война. Какво е постигнато тогава?

–     Студената война съвсем не беше неизбежна, както сме свикнали да мислим днес. Първоначално, САЩ искат да привлекат към създаваната от тях финансова система и Съветския съюз. Сталин обаче (тук държа да отбележа, че се отнасям критично към вътрешната му политика), взема вярното решение, отказвайки да присъедини страната си към Бретънуудската система. Едва тогава Вашингтон се ориентира към резервния си план „Б”, в чиито рамки СССР се превръща от американски съюзник, в „тоталитарно чудовище”. Пропаганднта машина на САЩ успешно представя тази страна като „империя на злото”, от която всеки момент може да се очаква да извърши някаква подлост. Много добре си спомням, как в училище ни караха да покриваме с лявата ръка дясното си ухо, обяснявайки, че така можем да се защитим от радиационното излъчване, след падането на съветска атомна бомба. Което си беше пълна глупост, разбира се. С помощта на такива акции обаче, в съзнанието на обикновените американци като мен, се набиваше идеята, че Русия е най-големия враг на човечеството.

По онова време беше създаден и военният пакт НАТО, който гарантира военната доминация на САЩ над Западна Европа. Стартира и масираното проникване на американски капитали в Азия, Африка и Латинска Америка. Защото спецификата на съвременния либерален капитализъм е в това, че капиталът постоянно е принуден да осъществява експанзия в нови и „девствени” територии.

В крайна сметка, в началото на 70-те години, Бретънуудската система навлезе в период на много сериозна криза. Свободният обмен на хартиени долари срещу злато беше прекратен. Тогава, за да бъде спасен доларът от неизбежния крах, беше решено да се стимулира мощен скок на цените на основните енергоносители. Това беше постигнато чрез петролната криза от 1973. Както е известно, според официалната версия, ценовият скок беше провокиран от решението на държавите от ОПЕК да накажат Запада заради подкрепата му за Израел във войната през 1973. Твърди с, че с помощта на петролния шантаж, арабите са се опитали да накарат САЩ и Западна Европа да престанат да снабдяват израелците с оръжие. Истината обаче е, че скокообразният ръст на петролните цени беше дело на големите западни държави, като те се споразумяха за това още преди войната (през май 1973), на заседанието на Билдербергския клуб в Швеция. Това мое предположение получи потвърждение по време на разговора ми с шейх Ямани, който по онова време е министър на петролната индустрия на Саудитска Арабия.

–     Защо е била необходима подобна „шокова терапия”?

–     Ами защото всички разплащания за доставяния петрол се осъществяват изключително в долари и това позволи за известно време да бъде удължен животът на доларовата система. По-късно, през 1979, САЩ решиха да модифицират в известна степен глобалния финансов модел. За сметка на реалната икономика, Вашингтон заложи на печатането на пари, раздуването на финансови балони и прехвърляне на производството в т.нар. Трети свят, където има много и евтина работна ръка. В края на 80-те години, заради тази сбъркана финансова политика, западният свят отново се оказа на прага на сериозни сътресения и дори крах.

–     Само че рухна не западният свят, а съветският блок…

–     Точно така. И в резултат на това, американският капитал нахлу в неусвоените пространства, позволявайки на САЩ да паразитират върху икономиките на Русия и Източна Европа. Там бяха закрити хиляди заводи, бяха изоставени огромни научни центрове, а милиони хора за съвсем кратък период от време се оказаха под чертата на бедността. В същото време, най-ценните кадри, оборудване и ресурси, буквално за центове, започнаха да се прехвърлят на Запад, което позволи на американската икономика да си гарантира спокойно съществуване почти двайсет години. Смятам, че източноевропейските държави и, най-вече, Русия платиха изключително висока цена за осъществената по американски рецепти приватизация.

Да не би да твърдите, че САЩ са единствения виновник за краха на съветския комунизъм?

–     Не, разбира се. Основна роля изиграха изключително сериозните икономически проблеми на СССР. В Америка например, между военно-индустриалния комплекс и гражданската икономика съществува тясна взаимна връзка – така, щом учените от Пентагона създадоха микрочиповете и интернет, това „ноу-хау” моментално беше усвоено и от невоенния сектор. В Съветския съюз подобно нещо нямаше.

Анализирайки икономическите слабости на СССР, в края на 70-те години, САЩ решиха да формират около него огнища на нестабилност. Така, Збигнев Бжежински, който по онова време е съветник на президента Картър, предлага на власт в Афганистан да бъде поставен антисъветски проислямистки режим, заплашващ с постепенна ислямизация цяла съветска Централна Азия. Това провокира Москва да се намеси във вътрешните работи на тази страна и така руснаците получиха в нейно лице „своя Виетнам”. По-късно, вече през 80-те, Роналд Рейгън обяви началото на „ерата на звездните войни”, принуждавайки Съветския съюз да изразходва астрономически суми в новата оръжейна надпревара

Накрая, през 1986, САЩ убедиха краля на Саудитска Арабия временно да свали цените на петрола, нанасяйки по този начин последния удар по съветската икономика. В тези условия, противникът трябваше да бъде довършен вече на политическо равнище, затова Вашингтон въвлече Москва в преговорите за обединението на Германия. Тогавашният държавен секретар Джеймс Бейкър обеща на Михаил Горбачов, че след възстановяването на единната германска държава НАТО няма да се придвижи дори на сантиметър на Изток. Което, разбира се, не се случи – Северноатлантическият пакт не само че достигна до границите на Русия, но и се опита да присъедини Грузия и Украйна.

След разпадането на съветската империя, западният свят беше обзет от еуфория заради победата си в студената война. Защо обаче едноличната глобална хегемония на САЩ се оказа толкова кратка?

–     Крахът на съвтската империя несъмнено много облекчи ситуацията за САЩ. Това обаче не ги отърва от появата на нови проблеми. Впрочем, следващият етап от налагането на американската доминация беше максималното отслабване на другия потенциален конкурент на Съединените щати – Япония. То стана факт през 1990 с краха на Токийската фондова борса, след който японската икономика изпадна в продължителна депресия. След това дойде редът на други азиатски „тигри” – Южна Корея, Тайланд и Индонезия. Ерозията на мощта им беше важно не само от икономическа, а и от политическа гледна точка, защото те прокарваха друг (съвсем разумен) модел на развитие, различен както от дивия „каубойски” капитализъм на САЩ, така и от съветската планова икономика. Американските спекуланти провокираха азиатската криза от 1997, което позволи да бъдат укрепени позициите на долара. Именно тогава, впрочем, започна износът в тези държави на дългови книжа на САЩ, както и на други американски ценни книжа.

На пръв поглед изглеждаше, че на фона на всички тези успехи, „американският век” ще продължи вечно. Смятайки се за недосегаеми, американските финансисти дадоха мощен тласък на спиралата на виртуалната икономика. В САЩ започнаха, в промишлени мащаби, да генерират деривати, които уж обезопасяват сделките с ценни книжа. Те се опитаха да убедят американците, че ако някое семейство не може да плаща вноските по заема си, банката, издаваща деривати, моментално ще му помогне. В резултат, заеми започнаха да се предоставят на всички желаещи, дори ако беше ясно, че са неплатежоспособни. Дериватите пък се купуваха от китайците, японците, руснаците и другите „партньори” на Вашингтон. Последиците от тази безотговорна политика станаха ясни през 2008, когато върху Америка се стовари истинско финансово „цунами”.

Президентът на САЩ Обама често критикува „тлъстите котараци” от Уолстрийт и обещава да отделя повече внимание на реалната икономика. Може би той все пак ще успее да се справи с безотговорните финансови кръгове, за които говорите?

–     Не бива да имаме илюзии относно Обама. Той е също толкова зависим от финансовите корпорации, като двамата Буш, Клинтън, Рейгън и Картър. Американските елити го направиха президент по една проста причина. През 2008 на цялото западно общество му беше дошло до гуша от каубойските изпълнения на Джордж Буш-младши и финансовите кръгове се нуждаеха от такъв американски лидер, който поне външно да излъчва човечност и миролюбие. Какво обаче се получи на практика? Веднага след като влезе в Белия дом, Обама увеличи военното присъствие на САЩ в Афганистан и стовари американската мощ върху Пакистан. Впрочем, миналогодишната война в Либия, до голяма степен, също е дело на САЩ: Никола Саркози и Дейвид Камерън просто изиграха ролята на супермени в един екшън, чиито сценарий беше писан от американските стратези.

Струва ми се, че Америка може да излезе от кризата само, ако правителството и поиска сметка от финансовия елит, възроди индустрията и се окаже от каубойския стил във външната политика.

Впрочем, във Вашингтон едва ли ще се вслушат в тези съвети. Най-вероятно САЩ ще продължат да се борят за запазването на доларовата система, сеейки хаос в Евразия и препятствайки обединението на конкурентите си, в лицето на Русия, Китай и Европа. Не изключвам дори, че Вашингтон може да разпали голям регионален конфликт в Близкия Изток, или дори Трета световна война. Финансовите кръгове от Уолстрийт са способни на изключително неразумни действия.

Могат ли другите големи държави да се противопоставят на този сценарий?

–     Единствените, които са в състояние да предотвратят подобно развитие, са Русия, Китай и Европа. Днес, когато крахът на „американския век” и доларовата система е почти неизбежен, всичко зависи от тяхното мъжество. Дали ще са склонни да обединят усилията си? Или ще позволят на САЩ да поставят Евразия под контрол, с помощта на доктрината за „управлявания хаос”? От отговора на този въпрос ще зависи сигурността на цялото човечество през ХХІ век. Лично аз отдавна съм привърженик на сближаването между Китай и Русия – тези държави могат да оцелеят, само ако са заедно. При това, руската и китайската икономики се допълват взаимно. Китай е „фабриката на ХХІ век”, а Русия е неизчерпаем резервоар на природни ресурси. Москва обаче има едно конкурентно предимство пред Пекин – великолепни учени и инженери с нестандартно творческо мислене. В същото време не бива да са заблуждаваме относно технологичната мощ на САЩ – всичките ни успехи станаха възможни благодарение най-вече на талантливите учени, емигрирали от Европа (и особено от Германия), по време на Втората световна война, и от Източна Европа и постсъветското пространство, след 1990. Собствените гении на Америка, не са чак толкова много, независимо от енергичността на американската нация.

Съюзът между Русия и Китай ще направи света много по-сигурен, справедлив и хуманен, предотвратявайки мащабните военни катаклизви. Днес само от техните елити зависи, дали ще се формира подобен алианс, или те ще предпочетат да обвържат бъдещето на страните си с потъващия западен „Титаник”. Изключително бих се радвал, ако към руско-китайския съюз се присъединят и държавите от континентална Европа – Германия, Италия и Франция (особено, ако Саркози вече не е президент). И тук обаче, всичко зависи от техните елити.

Написано от Фредерик УЙЛЯМ ЕНГДАЛ

Posted on 30.08.2012, in Анализи, Международна политика. Bookmark the permalink. 1 коментар.

  1. Управляемият ХАОС ПО СВЕТА!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: