Блъф и реалност. Американският самолетоносач тип „Нимиц“


Блъф и реалност. Американският самолетоносач тип  "Нимиц"Ударният атомен самолетоносач «Джон К. Стенис» заедно с кораби за бойна охрана е насочен в зоната на Персийския залив … Атомният самолетоносач «Джордж Буш» е прехвърлен към бреговете на Сирия. … Трети американски самолетоносач е пристигнал в Близкия Изток.

Из съобщенията на информационните агенции през последната година.

Въпреки очевидната заплаха около своите брегове, Ислямската Република Иран хладнокръвно обяви пускането на 180 центрофуги за обогатяване на уран. Американските авионосни групировки безсилно се повъртяха около  крайбрежието на Близкия изток и взеха курс към родната ВМБ Норфолк…

Всеки път, когато самолетоносачите на ВМС на САЩ «показват мускули», на публиката на техните палуби неизбежно се образува «храчка» от онези, когото те е трябвало да изплашат. «Недемократичните режими», като че ли не забелязват страшните 100 000-тонни кораби и провеждат своята независима политика, без изобщо да се притесняват от стоящите на рейд «Нимиц»-и с ядрена силова установка.

- В какво е силата, братко ?

- Силата е в истината.

Защо никой не се страхува от атомните самолетоносачи тип «Нимиц»? По какъв начин САЩ заличават от лицето на Земята цели държави? Нима Иран знае някакъв секрет, че си позволява така лекомислено да реагира на присъствието на американските самолетоносачи?
Заблуда №1. Ще насочим към крайбрежието пет «Нимиц»-а и…

И американските летци ще се окъпят във кръв. Всички разсъждения за мощта на палубната авиация на ВМС на САЩ са «проекция на силата», «500 самолета», «във всеки момент, във всяка точка на Земното кълбо» – на практика това са фантазии на впечатлителни еснафи.

Заблуда №2. Петстотин самолета! Това не е кило стафиди!

Нека започнем с най-известния мит: на палубите на атомния самолетоносач могат да се базират 80…90…100, (а според някой и повече) палубни самолета, които могат да разкъсат на парчета една малка страна.

Реалността е къде по-прозаична: ако се задръсти с авиационна техника цялото пространство на летателната и хангарната палуби, то на «Нимиц», теоретически могат да се «натъпчат» 85-90 самолета. Разбира се, никой не прави така, иначе ще възникнат големи сложности с преместването на самолетите и тяхната подготовка за излитания.

Блъф и реалност. Американският самолетоносач тип  "Нимиц"
На практика, числеността на авиокрилото «Нимиц» рядко надвишава отметката от 50-60 летателни апарата, сред които само 30-40 са изтребителите-бомбардировачи F/A-18 «Хорнет» («СуперХорнет»). Всичко останало са самолети за осигуряване: 4 самолета за радиоелектронна борба, 3-4 самолета за далечно радиолокационно откриване и управление E-2 «Хоукай», възможно е наличието на 1-2 транспортни самолета С-2 «Грейхаунд». Накрая, ескадрила от 8-10 противолодъчни и издирвателно-спасителни хеликоптери – (евакуацията на свалените пилоти не е лека задача)!

В резултат, даже пет супер-самолетоносача «Нимиц» едва ли са способни да изкарат повече от 150-200 ударни машини и 40 самолета за бойно осигуряване. Но нима това е малко?

Заблуда №3. Самолетоносачите завоюваха половината свят!

250 бойни машини е нищожно количество. В операцията «Буря в чаша пустинята» бяха задействани … 2600 бойни самолета, (без да броим хилядите винтокрили машини)! Именно толкова авиация беше нужна за да се разбомби «малко» Ирак. 

Да вземе операция с по-малки мащаби – Югославия, 1999 година. Общо в бомбардировките на Сърбия взеха участие от порядъка на 1000 летателни апарата на страните от НАТО! Естествено, на фона на това невероятно количество техника, приносът на палубната авиация от единствения самолетоносач «Теодор Рузвелт» се оказа просто символичен – само 10% от изпълнените задачи. Между другото, свръхмощният самолетоносач «Рузвелт» пристъпи към изпълнение на бойни задачи едва на 12-я ден от войната.

Блъф и реалност. Американският самолетоносач тип  "Нимиц"
Опитът да се реши всеки локален конфликт със силите на няколко самолетоносача ще  завърши трагично – палубната авиация не е способна да осигури необходимата плътност на бомбените удари, няма да й стигнат силите, за да може самостоятелно да организира достойно прикритие. Част от изтребителите-бомбардировачи ще трябва да се задействат като въздушни танкери, което още повече ще съкрати и без това малкото количество ударни машини. В резултат, при среща с повече или по-малко подготвен противник – (Ирак образец 1991 година) – вражеската авиация и средствата на ПВО ще „изпотрошат”  авиокрилата на «Нимици» още в първия ден на войната.
Заблуда №4. Плаващи гнезда на агресията и грабежа
1300 бойни излитания в денонощие – интензивността на авиоударите по време на операцията «Буря в пустиня» поразява въображението. На всеки няколко часа по територията на Ирак са се понасяли смъртоносни вълни от 400-600 самолета. Очевидно е, че даже 10 супер самолетоносача от типа «Нимиц» не са способни да изпълнят такъв обем работа; те са слаби, (като кученца) пред мощта на тактическата авиация с наземно базиране.

През 1997 година в хода на международните учения JTFEX 97-2 самолетите от атомния самолетоносач «Нимиц» установиха рекорд – 197 излитания за денонощие. Както винаги се случва на учения, обаче, «достижението» на самолетоносача «Нимиц» се

оказа банална показност, устроена за пред високото началство. Излитанията са извършвани на разстояние не повече от 200 мили, а част от самолетите просто е излитала от самолетоносача, облитала е фок-мачта и веднага се приземявала на палубата. Има всички основания да се предполага, че тези «бойни излитания» са извършвани без товар – действително, защо да се закачат под крилата тонове бомби и ПТБ, щом като целта на ученията не е нанасяне на удари, а заветната цифра от 200 самолетоизлитания, между впрочем така и не е достигната).

На практика, в бойни условия, авиокрилата на «Нимиц»-и рядко изпълняват повече от 100 излитания в денонощие. Просто «евтини номера» на фона на хилядите бойни излитания на авиацията на Многонационалните сили по време на операцията «Буря в пустинята».

Блъф и реалност. Американският самолетоносач тип  "Нимиц"
Но и това не е всичко. Ключовият проблем на самолетоносачите е в това, че палубните самолети доста отстъпват по характеристики на «сухопътните» самолети – изтребител-бомбардировачът «Хорнет» просто е посмешище на фона на многоцелевияо F-15Е «Страйк Игл». Нещастният «Хорнет» не е в състояние да повдигне дори и бомба от крупен калибър (ограничение при полети от палуби!), докато F-15E се кипри в небето с четири 900-кг боеприпаса, (без да се броят окачените резервоари за гориво, прицелните контейнери и ракетите «въздух-въздух»).

Тогава става ясно, защо супер-самолетоносачите на ВМС на САЩ не рискуваха да се намесят и да предотвратят окупацията на Кувейт от иракската армия през лятото на 1990 година. Въобще палубната авиация прояви тогава удивителна пасивност и даже нито веднъж не се опита да преодолее ПВО на Ирак. «Непобедимите» самолетоносачи търпеливо чакаха половин година, докато в зоната на Персийския залив не се събра милионната групировка на Международната Коалиция с подкрепата на 2600 бойни самолета и 7000 единици бронирана техника.

Блъф и реалност. Американският самолетоносач тип  "Нимиц"
Наистина, – велики «завоеватели» и «разбойници». Приносът на самолетоносачите на ВМС на САЩ в световните конфликти е просто неоценим: Ирак – 17% от общото количество на бойните излитания на авиацията, Югославия – 10% от всички бойни излитания на авиацията, Либия – 0%. Позорно.

През 2011 година американците се стесняваха да поканят «Нимици»-те в Средиземно море. Полковник Кадафи беше «пресован» от 150 самолета от авиобази в европейските страни.
Заблуда №5. Ядреният реактор превръща «Нимиц» в супероръжие.

Причината за появата на ядрен реактор на самолетоносачите е проста – стремежът да се  увеличи темпото на излитане на самолети и по този начин да се увеличи интензивността на работа на палубната авиация. Фокусът е в това, че за ефективното изпълнение на ударни задачи, самолетите трябва да излитат на групи по 15-20 (а понякога и повече) машини за кратък промеждутък от време. Разтягането на този процес е недопустимо – минималното закъснение ще доведе до ситуация, когато първата двойка вече ще бъде над целта, а последната двойка самолети тепърва ще се готви за излитане от катапулта.
В резултат, в кратък промеждутък от време трябва да се осигурят катапултите с огромно количество прегрята пара. За да се ускорят двадесетина 20-тонни бойни машини до скорост 200 км/ч – се изисква толкова много енергия, че самолетоносачът с обикновена ГЕУ забавя ход чак до пълно спиране – цялата пара «излита» от катапултите и се оказва, че турбините няма с какво да се въртят. Янките се опитваха да решат проблема, като натоварят  на самолетоносача ядрена паропроизвеждаща установка.

Уви, въпреки повишената производителност на ЯППУ /Ядрена установка за производство на пара – бел. прев./, вместо ефективно «плаващ аеродром», американците получиха  «вундервафла» с жизнен цикъл за 40 млрд. долара по съвременни цени (за перспективните самолетоносачи тип «Форд» таза сума нараства 1,5-2 пъти). И това са само разходи за строителство, ремонт и експлоатация на кораба! Без да се взима в предвид стойността на летателните апарати, авиогоривото и авиационните боеприпаси.
Даже двукратното увеличение на броя на самолетоизлитанията – до 197 в денонощие (рекорд!) не успя да поправи ситуацията – палубната авиация беше тъжно зрелище във всеки от локалните конфликти през последните 50 години.
Ядрената силова установка, заедно с нейните многобройни контури, комплект от биологична защита и цял завод за производство на двоен дистилат заема толкова много място, че каквито и да било разговори за икономия на място за сметка на отсъствието на резервоари с мазут са просто неуместни.

Увеличаването на вместимостта на цистерните с авиогориво – (от 6000 тона у неатомния АВ тип «Китти Хоук» – до 8500 тона у атомния «Нимиц»), до голяма степен се обяснява със значителното увеличаване водоизместимостта – (от 85 000 тона на «Китти Хоук» – до повече от 100 000 тона у атомния самолетоносач)! Между другото, вместимостта на погребите за  боеприпаси е по-голяма именно у неатомния кораб.

Накрая, всички предимства от неограничената автономност по запаси от корабно гориво, се губят при действия в състава на ескадра – атомният самолетоносач «Нимиц» се съпровожда от ескорт от есминци и крайцери с обикновена, неатомна ГЕУ.

Ядреният реактор на борда на американските самолетоносачи е скъпо и безполезно излишество, което негативно влияе върху оцеляването на кораба, но няма никакво принципно значение. Независимо от всички усилия на американците, ударната мощ на  самолетоносачите на ВМС на САЩ все пак остават на ниво цокъл.
Заблуда №6. Самолетоносачът е необходим за война край чужди брегове.

Свидетелствата за нищожността на военното значение на самолетоносачите са повече от достатъчно. Собствено, обитателите на Пентагона разбират това много по-добре от нас, затова в локалните конфликти изцяло разчитат на военните бази на САЩ на брой 800 единици на всички континенти на Земята.

Но как да се води война при липсата на задгранични военни бази? Отговорът не е сложен: никак. Ако нямате авиобази в Южна Америка, не е възможно да водите локална война на другия край на Земята. Никакви самолетоносачи и десантни «Мистрали» няма да заменят петорка нормални летища с двукилометрова «бетонка.

Уникалната Фолклендска война (1982 година) – не е аргумент. Британските морски пехотинци десантираха на практически необитаемите острови при вяло въздушно противодействие от страна на ВВС на Аржентина. Да осуетят десанта аржентинците никак не можеха – аржентинският флот се оказа напълно небоеспособен и се скри в базите.

Още един интересен мит: съвременният Самолетоносач изпълнява ролята на колониалния крайцер на Британската империя в Занзибар.

Все пак 100 000-тонната «дипломация» внушава – имперският облик на самолетоносача «Нимиц» трябва да предизвиква ужас и трепет в сърцата на нещастните туземци. Атомната «вундервафла», влизаща в което и да е чуждо пристанище, привлича вниманието на всички местни медии и внушава на аборигените уважение към Америка, демонстрирайки на целия свят техническото превъзходство на САЩ.

Уви, дори ролята на «символ на военната мощ на Съединените щати» се оказа непосилна за самолетоносачите!

Първо, самолетоносачите тип «Нимиц» просто се губят на фона на другите важни събития: разполагането на американската система за ПРО в Европа, разгръщането на ЗРК «Пейтриът» на границата със Сирия – всичко това предизвиква много по-голям световен резонанс, отколкото поредният безсмислен поход на самолетоносача на ВМС на САЩ в Арабско море. Например, гражданите на Япония много повече са загрижени от непрекратяващите се безчинства на американските морски пехотинци от базата Футема на о. Окинава, отколкото самолетоносача «Джордж Вашингтон», бавно ръждясващ около кея в Йокосука (американска ВМБ в предградието на Токио).

Второ, самолетоносачите на ВМС на САЩ банално не могат да изпълняват ролята на «колониален крайцер в Занзибар», поради … липса на самолетоносачи в Занзибар. Парадоксално, но е факт – основната част от живота си атомните исполини мирно спят около пирсовете в своите тилови бази в Норфолк и Сан-Диего или стоят в полуразглобено състояние в доковете на Брементон и Нюпорт Нюз.

Експлоатацията на самолетоносачите изисква такива разходи, че адмиралите от ВМС на САЩ седем пъти ще помислят, преди да изпратят гиганта в далечен поход.
В края на краищата, за да се «хвърли прах в очите» не е задължително да се изгарят скъпоструващи уранови пръчки и да се издържат 3000 моряка – за «демонстрация на флага» понякога е достатъчна визитата на един крайцер или есминец – (читателите сигурно си спомнят, колко шум предизвика не състоялата се визита на американския щабен кораб «Маунт Уитни» в Севастопол).
Заключение

Проблемите на палубната авиация започнаха с появата на реактивните двигатели. Нарастването на габаритите, масата и  скоростта на приземяване на реактивните самолети, предизвика неизбежно увеличаване размерите на самолетоносачите. При това размерите и стойността на авионосните кораби нарастваха значително по-бързо, отколкото бойната ефективност на тези монстри. В резултат, към края на ХХ век самолетоносачите се превърнаха в чудовищни и неефективни «вундервафли», безполезни както в локалните конфликти, така и в хипотетична ядрена война.
Вторият удар по палубната авиация беше нанесен по време на Корейската войнасамолетите се научиха ловко да се зареждат във въздуха. Появяването на въздушните танкери и системите за дозареждане на самолетите от тактическата авиация доведе до това, че съвременните изтребители-бомбардировачи могат ефективно да действат на разстояние от хиляди километри от родното летище. На тях не са им нужни самолетоносачи и «летища за подскок» – мощните «Страйк Игли» са способни за една нощ да прелетят Ла-Манша, да прехвърчат над Европа и Средиземно море, да изсипят четири тона бомби в либийската пустиня – и още преди разсъмване да се върнат на авиобазата във Великобритания.

Единствената «тясна» ниша, в която могат да бъдат използвани съвременните самолетоносачи е противовъздушната отбрана на ескадра в открия океан. Но за решаването на отбранителните задачи мощта на «Нимиц» е в повече. За осигуряването на ПВО на корабно съединение е достатъчен лек самолетоносач с двойка изтребителни ескадрили и хеликоптери ДРЛО. Без каквито и да било ядрени реактори и сложни катапулти. (Реален пример за такава система са строящите се британски самолетоносачи тип «Куин Елизабет»).
Но главното е, че такива конфликти са изключително редки – за 70-те години изминали от края на Втората световна война, морска война е имало само веднъж. Става дума за Фолклендската война в Южния Атлантик. Между впрочем, тогава аржентинската страна мина без самолетоносачи – имайки единствен самолет-танкер и единствен самолет ДРЛО («Нептун» образец 1945 година), аржентинските пилоти на остарелите дозвукови «Скайхоук», успешно действаха на разстояние стотици километра от крайбрежието и в резултат, едва не «претрепаха» една трета от ескадрата на Нейно Величество.

Posted on 11.03.2013, in Международна политика and tagged , , , . Bookmark the permalink. 5 коментара.

  1. Автора на статията си няма и грам понятие от самолетоносачи. Тези от клас Нимиц имат 2 ядрени реактора които им осигуряват 20 години автономно плаване. Старите самолетоносачи използващи двигатели с вътрешно горене трябваше да бъдат зареждани на 48 часа!!! С тях трябваше да се движи и танкер което рязко повишаваше риска в случай че танкера бъде потопен! Така че недей да ми разтягаш севернокорейски локуми относно Нимиц!

  2. Анонимен

    Случайно попаднах на това некъдърно писание. Ами аз дори не бих нарекъл „автор“ списващия статията. Ха-ха, ами че то е пълно с граматически грешки, но това, както и да е. Ноо… анализа, с който се е мъчи да бъде на висотата на стратегическите замисли е просто нещастен и откровено буди смях. Това е някакъв поразширен материал от протокол на партийно събрание в Н-ската първична партийна организация.
    Към писателя:
    Опитът ти е добър, но все пак, зарежи политическия привкус! Пази си материала и го чети на следващите събрания, имаш реални шансове да се издигнеш на следващо ниво в партията (казвам го от собствен опит).
    Бъди здрав!

  3. Анонимен

    Много добра статия. Не мога да кажа че всичко е вярно на 100%, но основата линия е вярна.
    – Силата е в истината.!!!

  4. Анонимен

    Пълна дивотия…щото руснаците до ден днешен,не могат до построят кораб от такъв клас.Затова е написана тази простотия…..

  5. Анонимен

    Комунистчето не казва, какво се случва с петте летища ,след нападение с .томахоук?

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 32 254 other followers

%d bloggers like this: